Големият български поет и писател Любомир Левчев чества своят 80-годишен юбилей с поетична вечер. Той събра приятели, колеги и почитатели в зала 6 на Националния дворец на културата (НДК).

“Заставам буквално като хлапе пред Любомир Левчев в сравнение с това, което той е направил и неговият талант. В последните две седмици много си говорехме с него по телефона, но все за организационни неща, свързани с тази вечер, а така ми се искаше това да бъдат разговори за смисъла, за нещата, за поезията... Благодаря на Валерия, на Виктория, на Иван, че заедно с Двореца, направиха възможен този празник”, заяви директорът на НДК Мирослав Боршош. След това, в знак на уважение към големия поет, рецитира "Книгата" от "Кон със зелени крила" на Левчев:

Думите мислят, че съм заспал.
Книгата пада от ръката ми,
както пада птица
от омагьосан клон.
Но не пада на пода,
за да не зарадва сенките,
нито на небето,
за да не натъжи звездите.

И аз
вече не чета
всичко това.
Аз само наблюдавам
как някаква книга пада
от ръката на някакво
преуморено човечество.
И остава да плува
като космонавт в безтегловност,
пеещ за някаква родина...
А тя – чува и знае.

Тогава ти, скъпа, се присягаш
от другата страна на нещата
и загасяш смисъла
с шепот:
– Искаш ли нещо друго?
Друг полумрак?
Друг полусън?
Друга... книга?
– Искам.
Но какво е книгата без любов?
Хората искат любов.
И не полу, а цялата.
Дори ако е тъжна.
Дори ако е безнадеждна.
Хората искат любов.
И аз искам.
Искам да я прочета.
Искам да те прочета до края”



“Този рицар на словото, върху чиято глава вече е сложен златният венец на поезията, е сред нас със своите вече 80 години и 75 написани книги, издадени в над 36 страни по света”, каза Валерия Велева. Тя разказа и любопитната история за издаването на първата му стихосбирка “Звездите са мои” от 1957 г. Тогава младият и неуверен поет занася своята творба в издателство “Народна младеж”. Отговорник за младите писатели е Давид Овадия, който го съветва да я оттегли сам, защото “цял живот ще те помнят като глупака, който е пуснал тази слаба стихосбирка”. Дава му пет минути за размисъл, но младият Левчев нито за момент не се поколебал и не оттеглил творбата си, за радост на многобройните му фенове днес.

В поетичната вечер под надслов “Звездите са мои” взе участие актьорът Стойко Пеев, който водеше поетичния рецитал, а музикалният съпровод бе на арфистката Елица Кадиева. За поета и неговото творчество думата взеха литературните критици: Иван Гранитски, Анжела Димчева и Йордан Ефтимов, както и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, които не се спестиха хвалебствия за Левчев и забележителния му творчески път.

Събитието се проведе под патронажа на кмета на град София Йорданка Фандъкова и министъра на културата Вежди Рашидов.

Любомир Левчев е поет и писател от световна величина, автор на 75 книги, които са преведени в над 36 страни. Той е председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина - I степен“ за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“. Носител на наградите: „Никола Вапцаров“ (1977), „Пеньо Пенев“ (1984), „Димчо Дебелянов“ (1990), „Хр. Г. Данов“ (2008), „Иван Вазов“ (2013). Член е на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание “Рицар на поезията” (1985), Голямата награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световната награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010) и др.

Първата му стихосбирка „Звездите са мои“, чието име носи и поетичният рецитал по повод на годишнината на поета, е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне“ (1973), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд'83“, „Метроном“ (1986), „Небесен срив“ (1996) и др. Автор е на поредицата „Романи от спомени“ – „Убий Българина!“, „Ти си следващият“ и „Панихида за мъртвото време“, издания на „Ентусиаст“, както и на сценариите за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.

По време на поетичната вечер беше организиран специален щанд с библиофилски издания с оригинални рисунки на художниците Стоимен Стоилов, Георги Трифонов, Николай Майсторов, Георги Лечев, Иван Димов и други. За първи път на едно място бяха събрани едни от най-емблематичните произведения на Любомир Левчев, сред които „Но преди да остарея“ – фототипно издание на стихосбирката му, излязла през 1964 г. с рисунки на Йордан Радичков и Здравко Мавродиев, както и „Златната планина“ – сантиментален пътепис за Родопите със снимки на Руси Куртлаков. Издателство „Захарий Стоянов“ представи книги с поезия от Любомир Левчев, а „Ентусиаст“ постави акцент върху най-новата книга на писателя „Панихида за мъртвото време“ – последната част на трилогията „Романи от спомени“. Неотдавна издателството изненада почитателите на Левчев със специално лимитирано издание – подаръчен комплект с трите романа.