Покрай участието си в „Звездни стажанти“, 100 кила се е подложил на операция по промяна на… имиджа!

Рапърът, който наскоро избухна с колаборация с Rick Ross, ще ни изненада с албум с 26 парчета, а междувременно стана истински откровен за хип-хоп сцената, детството си и „величието“ си.

Ако скромността краси човек, то на Килата въобще не му е зор да е красив! Рапърът от Аспарухово има много по-важна задача – да стане велик. За да я реализира, той излиза от медийния си образ на рапър и се захваща да помага на деца с трудно детство. Междувременно не крие наблюденията си, че всички рапъри у нас се опитват да го имитират и ги моли да не подбиват пазара, защото той не е просто изпълнител, но и бизнесмен.

„Престанах да бъда Явор и започнах да съм 100 кила след един фестивал във Варна“. Тогава Килата показва невероятно присъствие на сцената и Шамара го забеляза. На следващия ден го кани да запишат общо парче. Това е било най-голямата мечта на Явор…

Той не смята, че ученикът е задминал учителя, а че всеки върви по своя път. „Шамара има най-голямата си награда – семейството и децата. Това дали съм рапър на годината не е важно, утре може да продавам бургери и дюнери, не се знае“, споделя Килата.

За него най-лошото е, че хората изпратиха Шамара навън. Утре там може да бъде всеки любим глас и всичко това е заради нелегалната музика у нас. Изпълнителите получават известност и нищо повече.

100 Кила е сигурен, че ключът към успеха му е, че е нормален човек. Ако го спреш на улицата и го заговориш, ще ти отговори. „Преди да стана известен за медиите, станах известен пред хората.“

Явор е благодарен не само на Шамара, но и на Бат Венци, който му е показал „как стоят нещата“.

Освен това, обаче, Килата не пропуска и да сипе нужната според него доза хейт. „Усещам завист всеки ден, дори от някои от споменатите – Шамара, Спенс и др. 90% от рапърите на сцената тотално ме имитират. Дали ще е с песен, дали ще е с начина на обличане“, категоричен е той. Сега Килата готви нов албум с 26 песни, какъвто никой от колегите му не е правил наскоро. Разчита хората да видят колко е идентичен и да успее да направи нова линия в музиката у нас.

Докато той дерзае напред, отправя един съвет към останалите на рап сцената - да си ценят труда и да не подбиват пазара, продавайки се за хиляда и две хиляди. „За рекламни текстове не трябва да се пада под 25 хиляди. Аз не мисля само като изпълнител като повечето, а като бизнесмен“.

В графата подбивачи на пазара определено не влиза Криско, по пък Талев е много свързан със 100 Кила. „Аз създадох Криско, Криско го има заради мен. В един момент видях много лоша черта в него – лъже“, искрен е Явор.

Той се определя като много честен и не крие, че Кристиан го е излъгал за нещо дребно, но не е искал да го оставя да ме лъже отново. „Казах му, че ако ме излъже, ще го пречукам. В крайна сметка той ме излъга и после се удари в една врата“, разкрива Килата. На настоящия етап се дразни, че много го копира. „Неговата част от „Ела и си вземи“ е вторият куплет на „Свивам, свивам“. В България обаче с копиране не става“!



Освен като критик на родната рап сцена, Явор Янакиев всячески се старае да излезе извън рамките на изградения му медиен имидж и да докаже, че най-голямата грешка на хората е да го подценяват. „Това, че повечето хора ме мислят за циганин, рапър, зле образован, всъщност много ми помага. Амбицира ме и ме кара да изненадвам хората около себе си с възможностите си“.

Сега той е впрегнал всичките си възможности в една лично негова кауза – да построи детски лагер в Аспарухово. „Аз съм израснал в този квартал и сега искам там да могат да почиват деца, които нямат финансови възможности. Има да повлияят и на системата на училищата, като първата година в лагера ще се приемат всички отличници от едно училище във Велико Търново. В лагера ще има английски, карате, рисуване, китара и се надявам децата да се мотивират и да си вдигнат успеха“ – разкрива плановете си Килата.

„Аз искам да съм голям и затова се вълнувам от подобни каузи. Всичко живо ще си каже: „Бате, всеки блъска за шестици, за да отиде в лагера на Килата“. Ако успея поне малко да повлияя на учебната система, колко голям ставам? Ако повлияя на начина ти на мислене и успея да те мотивирам да учиш, колко голям ставам? Много голям! Започвам да ставам адски голям човек, не рапър, а човек“ – доста нескромно заявява Явор, вперил поглед в бъдещето.

Стимулът му е, че всъщност може много повече, отколкото ми е зададено. За да стен нещо повече от един медиен образ, той е избрал да работи с деца и го намира за печеливша стратегия. Също така решението му е повлияно от нелекото детство, което крие зад гърба си и само от време на време наднича към него, за да не забравя от къде е тръгнал.

„Имам много пръснат живот. Родих се във Варна, девети клас отидох в Търговище, после се преместих в Търново. , после в Хасково и след това в София. Като дете нямах корени, нямаше кой да ми помага. Така с инстинкта за самосъхранение започвах живота си от нулата и си намирах пример за подражание във всеки град“, разкрива Явор.

Сам си е бил обаче най-яркият пример, защото трябва да се грижи за брат си. На 13 години му се налага да порасна и да стана родител на брат ми, който беше на 11. Гледа го лесно – със сърце и инстинкт за самосъхранение. Майка им замина за Гърция да гледа стари хора и им праща по 200 евро, с които да изкарат месеца. С брат му се хранят само със сандвичи и салата. Една година си мечтаят за топла манджа. Износват дрехи на приятели, купуват си маратонки, само когато другите се скъсаха.



Обстоятелствата карат добрия тогава ученик Явор да се изхранва с неща, с които сега не се гордея, но са му дали урок. „Още на 15 трябваше да измислям начини да изкарвам пари, но можех да се радвам на малките неща. Имам една лилава тениска, каквато почти никой нямаше, и си я перях всяка вечер, за да я облека на другия ден пак“, откровен е Янакиев.

В момента мечтае да купя къща на майка ми, защото цял живот са живели под наем. Дори сега, на върха на славата, живее под наем. „Хората си мислят, че изкарвам невероятни пари, но не е така. Всичките ми средства са оборотни, нямам лев, който да чувствам мой“.