Това е в масовия случай. Така не се отчита фактът, че не всички, които се въртят в медийното пространство, наистина представляват интерес като възможности и начин на живот.

Дори много „специалните персони", продукт на журналистически напъни за сътворяване на скандали и интриги, стават единствено за пошла разтуха или за перверзно задоволство на основата на класическия принцип: „Не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле". Тези персони предизвикват в най-добрия случай студено безразличие от страна на превъзхождащите ги духом.

Истински стойностните обаче имат по-завидна участ. Не че и техните падения и неудачи не дават повод за омраза. Но тях ги мразят единствено мозъчно увредените и нямащите нищо свято в себе си. Безнадеждните отрепки. Свестните си тачат националното достойнство във всичките му проявления. А успелите са именно такива. Генератори на националната ни чест и гордост.

Богатите и предприемчивите също не заслужават омраза, но и те го отнасят. Незаконно обогатилите се би трябвало да са приковани на позорния стълб, но народът нехае за тях. Може би, защото вижда, че са парцали, които леке не хващат. Или може би, защото знае, че са недосегаеми, а понякога и опасни. С тях не се халосват много-много.

Има и друга версия, основаваща се на теорията за народопсихологията на българина. Според нея българинът е генетично оформен егоист. Никога не е действал и сега не го прави като екип. А егоистите стриктно следят нещо или някой да не застраши интересите им. Можещите се превръщат в опасност. Особено тези, които съществуват в непосредствена близост до завистника.

Десетилетия вече не стихва интересът към Слави, Стоичков. Напоследък Миро, а и Бербатов например. Първия го чакат да погине, едва ли не, втория го издразниха и прогониха, като се радват от все сърце на проявите на недостатъчна образованост, третия го заклеймиха хомофобите, пък и другите в един глас.

Бербатов е последната мишена, с което ще го прокудят завинаги като Стоичков. А той дори не е агресивен, груб и невъзпитан, за какъвто определят Стоичков и в какъвто го превърнаха, провокирайки най-първичното в него.

За представителите на науката, другите изкуства, изобретателите или нищо не се знае, или информацията се появява инцидентно и се забравя. Нямаме лауреати за Нобелови награди, нямаме вече световни звезди от ранга на Борис Христов, Гяуров и Гена Димитрова. Това, което имаме, е един псевдоелит с куп зложелатели и мижави изяви в мижави дейности. Тежко на дръзналите да успяват и на народ, който не се уважава.