220 волта ток едва не убил на сцената музиканта Весо Кокала от група "Фактор".

Сватбата на шефа на "Златният Орфей" Генко Генов и съпругата му Дариана през 1973 г. изиграва съдбоносна роля за прохождащата група "Фактор", спомня си 35 години по-късно нейният основател и неизменен бас-китарист Веселин Тодоров, по прякор Кокала. По същото време легендата Емил Димитров си търси нови музиканти, за да изнесе с тях рецитал на орфейската сватба, където той е и кум заедно с Йорданка Христова.

Срещата с Емил и последвалата работа с него изстрелват в звездна орбита младоците от "Фактор". Компромисно през тези години трябвало да се прекръстят на "Синьо-белите", както по традиция се нарича съпровождащият бенд на Димитров. Налага им се да преглътнат и раздялата си с китариста Асен Гаргов, което вече е неприятна последица от същата сватба. Току-що завърнал се с родителите си от Чили, Гаргов е овладял тайните на китарата. И се оказва един от многото музиканти, преминали през "Фактор". На сватбата в Слънчев бряг си го харесва Вили Казасян и прозорливо го взема за вокална група "Студио В", където Гаргата става солист наравно наравно с мустакатия Петко Петков, а сетне отлита оттам и кацва при Лили Иванова. Ей такива въртележки от спомени, наситени ту в горчиво, ту в сладко, ту в смешно, преминават през музиканта Веселин Тодоров напоследък. За 30-годишнината на "Фактор" той събра отново групата за голям концерт, на който покани и приятели като Васил Найденов, Чочо Владовски, Щурците", ФСБ и "Сигнал", а после го издаде и на диск. Написа и книгата "От тъмната страна на земята", която пък излезе за 35-годишнината на състава. По време на турне с Емил Димитров Кокала за малко не загива от 220 волта ток, който го изтресва на сцената. Музикантът става жертва на немарливост от страна на организаторите в град Гълъбово при заземяванато на апаратурата. "Понеже Емил Димитров ще идва, сцената беше току-що измита с вода. Моят усилвател "Маршал" беше включен в контакт на сцената, а пък микрофонът ми беше включен в апаратурата на Емил за пеене, в друг контакт, някъде в салона. Съответно фазата на апаратурата му се появява в микрофона ми, а на моя "Маршал", се появява в китарата ми. В момента, в който изпълнявахме песента на Емил "Каква невеста си била, ти, мамо", а ние в хор с Валди (бъдещият "щурец" Валди Тотев) и Юрката (тогавашният им вокал Николай Синджирлиев ) трябваше да изпеем нежно: "мила мамо", нададох неистов, зверски крясък! Цапардоса ме ток, и то 220 волта! Явно съм бил застинал в някаква поза на сцената, с разчекната уста към небето и ужасяващ поглед. Помня, че Васил (импресариото Васил Андреев) светкавично изскочи на сцената. Издърпа ме зад кулисите, плесна ми два шамара и ме свести. По-късно имаше и трагични случаи. Един от техниците на групата "Златни струни" загина по време на концерт в Бургас от токов удар", спомня си бащата на "Фактор". "С Емил беше интересно, не само защото той беше щедър и добър човек. Спомням си, че веднъж ни обеща, в случай че има по-добре платена група от нас, той да ни доплаща от собствения си хонорар. По това време хонорарът му беше наистина фантастичен - 260 лева, като на заслужил артист! Лично беше ходил при Тодор Живков и беше  уредил подобен хонорари за него, Лили Иванова и Йорданка Христова. Емил тогава поставяше и условия на местните бюра на Концертна дирекция и не правеше под два концерта на ден. Той наиситна беше голяма звезда. Току-що беше написал "Моя страна, моя България" и работата ни с него беше приятна и лека, въпреки че песните, които свирехме, не бяха точно в нашия стил", връща се 35 години назад музикантът. Самостоятелните песни на "Фактор", които помнят поколения меломани, са "Бяхме момчета 16-годишни", "Китара на перона", "Как да стане сън войната", "Високото момиче", "Самотният"... Втори път импресариото на Емил му оттървал кожата, само че по друг повод. В Слънчев бряг милицията прибрала рокаджиите заради дългите им коси. Не минали оправданията, че са съпровождащ състав на най-голямата ни звезда. "Разрешиха ни все пак един телефоннен разговор и аз се обадих в хотела на Васил. Той пък изпадна в неистова радост: - Весо, колко хубаво, приятелю! Стойте там! Мариета ще ви направи сандвичи, ще ви донесе шампанско, а след това ще осъдим милицията, че са провалили ангажиментите ни във вариетето! Не знам някой да е осъдил милицията по време на социализма, пък и след това, но тогава идеята не звучеше зле! Никак даже!", смее се Кокала. Той е категоричен, че Емил Димитров се заглеждал по мацки, но затова пък съпругата му Мариета ревнувала за петима. По време на турне в провинцията две мадами канят Весо и Валди Тотев да се усамотят в компания. Емил спонтанно решил: "Идвам и аз!" В пристъп на ревност, Мариета скочила и се нахвърлила срещу Емил. Постигнала целта си - да го унижи, смъквайки перуката му. "Хайде, отивай! Да видят те, заслужилият артист Емил Димитров!" Въпреки строгия контрол над съпруга си и яростните прояви на ревност, съпруга №2 на певеца легенда си падала купонджийка. Скрита зад кулисите, отстрани тя пръскала музикантите на сцената с евтин руски одеколон - "Тройной". За да им гледа сеира. Номерцата, спогодени от колеги, са разведряваща и почти задължителна част на нескончаемия километраж. Постулат е и това, че никой не трябва да се сърди. Съответно, и правото на вендета. "Този парфюм ухаеше приятно първите две-три минути, но след това миришеше все едно си плувал в тоалетната на баба Гинка от село Катунци. Ад! Воня!", припомня Тодоров. Мариета притичвала да върши пъкленото си дело ту от единия край на сцената, ту от другия. Групарите стоически изтърпяли газовата атака. А след концерта се подготвили за контраудар: "Изляхме й "Шанел"-а, който Емил й беше донесъл от Париж, а в шишенцето сипахме "Тройной". И Мариетка на някакъв празник обилно се беше "накацала" с него, мислейки, че това е "Шанел". Резултатът беше общо взето плачевен! Не бива да се заяждате с рок музиканти!", обобщава Кокала. Трагикомичните ситуации се редували, придавайки цветност на чергарската професия. Веселин Тодоров си спомня за чешит шофьор, Боре Панчеревеца, който извадил ток от бобината на двигателя до съседното на шофьорското място. Ако спътникът, настанил се там, не му бил симпатичен, му пускал волтаж и човекът отдясно подскачал като ужилен. Първата жертва на Панчеревеца бил организатор, който прекалил с пеенето на арии по време на пътуване. Смешното свършило дотук, когато, за да си изкара яда, пуснал ток на бременна жена, съпруга на музикант. Тогава едва не го смлатили от бой. Същият образ се издънил по-късно, работейки и при "Диана-експрес". За да го накаже за несправянето с организационни задачи, които влизали в задълженията наред с кормуването, Митко Щерев му резнал хонорара. Шофьорът замислил подъл отмъстителен план. "Развихрил се скандал по пътя след концерта. Било през зимата и навън бил кучешки студ, а кретенът спрял, хванал си някаква кола и изчезнал към Кърджали. Оставил ги сами! Група "Диана-експрес" - насред пътя, през нощта, в едно призрачно, заснежено поле!" Как момчета на Митко Щерев са се спасили от бялата смърт? Водачът на групата и негов колега слезли и тръгнали да търсят спасение. Някъде далеч блещукали светлинки. След половин час ходене в снега през полето, видели къщичка. Била цялата в сняг, а вътре работел телевизор. Изведнъж двамата музиканти дочули до болка позната песен. След безуспешно тропане по вратата, Ваньото (музикант от групата) повдигнал Митко Щерев, а той заблъскал по прозореца! Точно в този момент давали "Мелодия на годината" и "Диана-експрес" на телевизора. Хорицата в къщурката гледат вътре телевизора - Митко Щерев, гледат към прозореца в тъмнината - пак Митко Щерев! "Шаш и ужас! Такива неща не са се случвали другаде. Чувствам, че е така! Поне аз не съм чувал да се се случвали с Ерик Клептън или с "Пинк Флойд", смее се Весо Кокала. Той преразказва и подвига на друг шофьор, Стамболията, който стъкмил номер на Лили Иванова. Приспал улично котенце и го скрил в един от барабаните, зад които стоял музикантът Тони Капъша. "Естествено шофьорът избрал бас барабана, на който предната кожа се сваля, за да може да се пъхне микрофон за озвучаване и има възглавница за по-плътен звук, където котето се чувствало разкошно. Стамболията знаел много добре сценария на концерта, знале също, че Капъша държи микрофона на бас барабана да бъде максимално усилен. Първо излизала Лили, вдигала ръце високо, чува се туп, туп, мяууу - зверски писък на котка, и обезумялото животинче панически хуква между краката на Лили и оркестъра. Страхотно е, според Стамболията, разбира се! Но не сме питали Лили и публиката. "Изобщо шофьорите са най-странното племе в социалистическите губернии! Сталин дори сам е признал, че и той е нямал сила да се справи с шофьорите. На него са му казвали: "Оправи първо шофьорите, пък после се опитвай да оправиш страната", припомня човекът - фактор.