Елен Колева е родена на 31 март 1984 в Монтана. Баща й - също актьор, умира, когато тя е съвсем малка. Бъдещата актриса учи класически балет и свири на пиано. Завършва музикална школа, а като ученичка играе в детски пиеси. Когато е на 16 години, в Монтана пристига режисьор от Пловдив и я включва с малка роля в постановката „Когато котката я няма". След училището Елен кандидатства в НАТФИЗ. Приемат я от първия път в класа на Димитрина Гюрова. Ролята на Елена в „Шивачки" й носи престижната награда - „Актриса на 2007 година". След това е поканена в тв сериала „Забранена любов". Преди дни в театър „София" излезе премиерата на пиесата „Как се научих да кормувам" на режисьора Николай Поляков. В новата постановка Елен Колева се превъплъщава в главната героиня - Цепи. За новото предизвикателство „Класа" разговаря с актрисата.

- Елен, най-новата ви роля в театъра е в постановката „Как се научих да кормувам" на режисьора Николай Поляков. Харесвате ли вашата героиня Цепи?

- Да, много. У нея ми харесва нейната чувствителност, любимото й занимание - да пише нещо, което предопределя съдбата й по-късно. След години тя става писателка. Може да се каже, че за първи път работя с толкова опитен режисьор в театъра. За мен предишните ми изяви на сцената са по-скоро опити, докато с тази пиеса е същинското ми представяне. Превъплъщаването в моята героиня се оказа нелека задача. Ролята е доста сложна, защото за много кратък отрязък от време трябва да играя ту веселото, живо дете, ту вече зрялата жена, натрупала много опит и тъга в душата си. Семейството, в което израства Цепи, е малко странно. Леко смешното и дори понякога нелепо възпитание на майката и бабата са причините героинята ми да потърси своя идеал в лицето на вуйчо си. Той е и първият обичан от нея мъж, който след години неосъзнато тя ще търси да преоткрие в другите мъже, които среща като зряла жена. С тази пиеса отново се подсказва идеята, че всичко, което ни се случва в детството, неминуемо има отражение върху живота ни, по-късно.

- Да ви върна малко назад в годините. Как се почувствахте, когато ви обявиха за най-добра филмова актриса на 2007 година?

- Разбира се, изобщо не го очаквах. Много се вълнувах, а с времето осъзнах, че това е голяма отговорност, дори и бреме. Само че оттогава нищо сериозно не ми се е случвало в киното. Със сигурност, ако бях в друга държава, щях да получа 2-3 нови предложения за сериозни участия в киното. От „Шивачки" насам съм играла в един късометражен филм - „Семейна терапия", който също получи положителни отзиви и сега участвам в тв сериала „Забранена любов".

- Като че ли не ви допада роля в такъв сериал?

- Напротив, точно в такъв филм артистите натрупват много опит пред камера, защото всеки ден се правят снимки.

- Какво стана с "Модерен театър"? Икономическата криза нанесе ли тежък удар на частния театър...

- Чух, че колегите скоро ще имат премиера и много се радвам за тях. Аз бях в „Модерен театър" около година, но тогава нищо не се случи. След това дойде предложението да се снимам в „Забранена любов" и ми беше поставен ултиматум - да избирам или Модерен театър или тв сериала. Е, то е видно какво избрах...

- Режисьорът Людмил Тодоров ви дава възможност сама да изберете една от трите роли на момичетата от филма „Шивачки" и макар че героинята Дора ви е била по-близка като характер, сте избрала Елена. Защо?

- Хареса ми предизвикателството да изиграя момиче, което е много по-различно от мен. Тя е много интересен персонаж. Прекалена идеалистка, премисля всичко, не действа първосигнално, не е припряна и винаги е готова да помогне на приятелите си.

- Елена не е ли прекалено идеална за грубия свят, в който живеем?

- Няма нищо лошо да ни се напомни, че около нас има и идеалисти, въпреки пошлостта, която ни заобикаля. Ако притежаваме и ние някакви такива качества, е добре да ги запазим и доразвием, а не да ги убиваме още в зародиш. Идеалистите не са типичните персонажи на нашето време. Сигурна съм, че една по-зряла Елена, например след десет години, би загубила част от ангелските си черти и с годините би развила защитни механизми за самосъхранение. И не защото е станала по-лоша, а защото живота го налага, ако иска да оцелее.

- Какви бяха детските ви страхове?

- Като всяко дете и аз си имах страхове, но не желая да говоря за тях. Досега споделях пред медиите много неща, но си дадох сметка, че с казаното от мен се спекулира. Никога не съм искала да бъда скандална личност, а на практика излезе, че съм такава. Много хора съчиниха какви ли не неща за мен, доукрасяваха историите, които им бях разказала, и в един момент ми стана ясно, че трябва да се пазя, да не бъда толкова откровена. Затова и вече не говоря за личния си живот, предпочитам той да си остане запазена територия само за мен.

- Може ли между актьори да има истинско приятелство, въпреки конкуренцията?

- Не мисля, че е грешка да се сближиш с някой колега. Но ако питате за конкретния случай - за приятелството ми с Александра Сърчаджиева и Вили Марковска по време на снимките на „Шивачки" - беше грешка. Най-добрата ми приятелка Геновева Крумова също е актриса. С нея се познаваме от години и много държим една на друга. Едва ли е пречка да се сближиш с някой от гилдията ти. Разбира се, зависи от човека - ако умееш да признаваш качествата на другия и не изпитваш завист от успехите му, а напротив - радваш се заедно с него - значи си готов за истинско приятелство.

- Кое ви допада повече - киното или театъра?

- И в киното, и в театъра има прекрасни моменти, от които не бих се лишила. Стига да имам предложения...

- С коя от изиграните досега роли имате най-големи трудности?

- Мисля, че в последната пиеса „Как се научих да кормувам", задачата ми е много отговорна и сериозна.

- А къде е по-трудно да се работи - пред камерата или на сцената?- В театъра процесът е един и не може да се прекъсва. Каквото и да става на сцената, трябва да импровизираш. Не можеш да кажеш - нещо не се получи, нека повторим дубъла.

- Коя е любимата ви актриса? - Най-много харесвам Никол Кидман, Кейт Бланш и Пенелопе Крус. От българските киноактриси любима ми е Невена Коканова.

- Вярвате ли, че някога ще дойде ден, когато и български филм ще получи номинация за Оскар?

- Защо не! Ето на последните Оскари нискобюджетен филм взе големите награди. Трябва да сме позитивни, а не постоянно да се оплакваме, че всичко тук е обречено. Няма да успеем, ако към всяко нещо подхождаме с негативизъм.

- Като заговорихме за Холивуд, разкажете наистина ли са ви канили да участвате в тяхна продукция?

- И това, като повечето неща, е преувеличено. На фестивала в Ню Йорк, тамошният продуцент каза, че е харесал много „Шивачки" и ме сравни с Натали Портман. Но това беше всичко, не е имало никаква покана за участие.

Има ли роля, която мечтаете да изиграете?

- О, те са много. Като малка мечтаех да изиграя Клеопатра. Мисля, че и до днес ми се иска да се превъплътя в ролята на тази жена. Вероятно много ме е впечатлила Клеопатра на Елизабет Тейлър. Не знам някой ще успее ли да я изиграе по-добре от нея.

- Сериозно ли се занимавате с нумерология или е само хоби?

- Просто е забавление през свободното време.

- За вас писаха, че можете да виждате в бъдещето или и това е измислица?

- Като всеки човек, си имам своята интуиция и често я следвам. А това ми помага да избягвам грешките. Повечето хора имат шесто чувство, но не винаги му се доверяват.

- Домашен любимец?

- Една сладка кокерка, казва се Тифъни и е на две години. Още не съм я женила.

- Вече срещнахте ли голямата любов?

-Не! А може би съм я срещнала и съм се разминала някъде с нея....

Интервюто взе Долорес Витанова в. "Класа"