На ти с... Даниела Тренчева и Николай Дойнов

- Даниела, Николай, от 14 септември вече ще четете новините на Нова тв в екип. По-леко ли ще ви бъде така?

Дани: Предимството на това да водиш емисия с някого е, че разчиташ на него да "поема" твоите гафове. При всяко положение имаш подкрепа, която ти стои отляво или отдясно.

Ники: Точно така.

Д.: Но, от друга страна, когато си сам в ефира, имаш усещането, че нещата зависят само от теб. Стиковката е трудно нещо.

- Казахте "гафове". Как ще се пазите от ударите на "Господари на ефира"?

Н.: Ухааа! Никак (смеят се). Зависи какъв е гафът. Най-често водещите правят лапсуси, което е напълно нормално. Всъщност, във всекидневния си говор човек прави постоянно лапсуси, но те не се отчитат...

Д.: ... Освен това, когато има гафове, хората те приемат като близък. Някои гафове са неприятни и дразнят. Но пък други са симпатични. И напомнят на зрителите, че ти си един от тях...

Н.:... И че не си научил емисията наизуст. Защото и досега има хора, които смятат, че учим наизуст всички новини. Истината е точно обратната - представянето на информацията трябва да е и моментна реакция на водещия. Т.е. може да префасонираш някаква част от текста така, както смяташ, че в този миг ще бъде по-интересно за зрителите, в зависимост от това какво е минало или какво предстои в емисията.

- От какво ви е страх - да не започнете да четете една и съща новина едновременно, да не се разсмеете в ефир...

Д.: Ние работим много години заедно...

Н.: ... И се познаваме достатъчно добре. За страхове и дума не може да става.

- Ники, ти имаш опит от подобен експеримент с Миа Сантова преди години. Кое беше първото, което каза на Дани, когато стана ясно, че формулата се повтаря?

Н.: Не й давам съвети.

- Имате ли си ритуал, който да ви "пази" преди ефира?

Д.: Не.

Н.: А и обикновено не остава време за ритуали. Понякога влизаш в студиото минута-две преди старта на емисията. Имаш време само да седнеш и да закачиш микрофона на ревера.

- И за двамата рядко се появява лична информация в общественото пространство. Но знам, Дани, че си била вокалистка на рокбанда. Още ли пееш?

Д.: Нямам време. Припявам рядко - само когато се съберем с приятели и те свирят на китара.

Когато си дете, ти се струва, че можеш да правиш всичко, което поискаш. Сега явно съм доста узряла, за да имам здравомислещата преценка, че не мога да пея.

Н.: Аз също не мога да пея, но пък пея постоянно - фалшиво. Истината е, че съм страшен меломан, много обичам музиката.

Д.: Да, след първия ни общ ефир ще отидем на караоке.

- Ники, а ти още ли гледаш дакела Йошка Фишер?

Н.: В 20% от времето - да. В останалите 80% го отглеждат родителите ми. Рядко го водя на разходка, но пък ми доставя огромно удоволствие. Дакелът вече е на 11 г., побелял е.

Д.: Искаше да го запознава с моята пекинезка, но аз не я давам. Тя е на 8 г.

- Знам, че си фен и на самолетите и летището...

Н.: Да, истина е.

- Откъде е тази страст?

Н.: От дете. Винаги съм искал да бъда само едно нещо - пилот.

- И защо не стана?

Н.: Математиката и аз сме... на вие е меко казано. На двата полюса!

Но ще разкажа една случка от разходка на столичното летище. В началото на май с дакела и моята приятелка отидохме там, където свършва пистата. Самолетите минават буквално на 10 метра над теб. И усещането, когато това чудовище прелети над теб, е невероятно. Препоръчвам го на всички... Та, отидохме на летището, беше горещ неделен ден. Занесохме си сандвичи, храна за кучето. Седнахме да гледаме самолетите. Кацнаха два - невероятна гледка!

След 5 минути се появи едно момиче от храстите с пола една педя и още по-късо бюстие. И каза: "Вие колко време ще стоите тук, защото аз след 15 минути почвам работа?" И трябваше да си тръгваме. Макар че точно тогава спря една кола наблизо, качи я и тя си започна "работа".

- А ти къде летя за последно?

Н.: До Прага по време на лятната отпуска.

- Като ви гледа човек по телевизията, не може да си представи, че се въртите в кухнята край печката. Така ли е?

Н.: И да иска някой, не може да бъде по-лош готвач от мен. Причината е в това, че аз нямам нито един опит в кухнята. Имам готварска печка, инсталирана вече от година и половина, но все още не е ползвана. Единственото, което е "виждала" на котлоните си, е кафеварката.

Д.: И аз рядко готвя, но пък сме добри в поръчването от пицарии и ресторанти. Знаем менютата и телефоните им, можем да ги изрецитираме като новини.

- Ники, за тебе се появиха слухове, че приятелката ти е счетоводителка. Какви жени те впечатляват?

Н.: Моите приятели ми разказват, че за мен са се появявали всички възможни слухове - от двата полюса и всичко между тях. Споменах за приятелката си, само за да ти разкажа историята от летището. Но съм приел сам за себе си нещо като правило още като влязох в телевизия - не говоря за личния си живот. Не искам да го навирам в носа на хората.

- Дани, за теб даже и такива слухове липсват. Кажи поне мъжът до теб "тип Рамбо" ли е или пък рус със сини очи и осанка на манекен?

Д.: Нямам идеал за това как трябва да изглежда мъжът. Но ако изглежда като Николай, ще го харесам. Той много е вдигнал летвата и затова трудно би имал шанс мъж при мен (и двамата избухват в смях).

Н.: Дано да не изглежда като мен, защото много бързо ще й омръзне. Тази физиономия я гледа до себе си вече 9 г. (оттогава са колеги в Нова тв - бел. ред.).

Д.: Всичко е въпрос на химия...

- Има ли химия сега?

Н.: Има физика.

Д.: Откриването на химия е много труден процес.

- Дани, ти се шегуваш, но има ли шанс да се влюбите един в друг? Проверили ли сте дали си пасват зодиите ви?

Н.: Колегите в телевизията сме повече като братя и сестри, отколкото да имаме интимни отношения. Немалка част работим заедно повече от 10 години, знаем до последния детайл историите си, историите на родителите си...

Д.: И прекарваме по-малко време с приятелите си, отколкото с колегите.

- Кога за последно получихте картичка или писмо от влюбени зрители?

Д.: Новините на Нова тв не са холивудска продукция, където стоят на опашка обожатели... Но пък винаги сме отворени да говорим с всички хора, независимо дали искат да се оплачат за свой проблем, или пък да кажат: "Ние ви харесваме." А иначе, букети досега съм получила 1-2 пъти и само от жени - като благодарност и уважение за реакцията ми към техни проблеми.

- Как си се представяте след 10 г.? Виждате ли се като политици, като водещи на забавно предаване?

Д.: Когато работиш за новини, се научаваш да мислиш в секунди. И никога не можеш да кажеш какво ще се случи утре. Но не се виждам като политик, защото повече ми харесва да ги критикувам и да търся защо нещо не са направили за нас. Разбира се, може да се промени всичко.

Ники: Почти 12 г. се занимавам с телевизия. И продължавам всеки ден да идвам на работа с невероятно любопитство. Надявам се след още 10-15 г. да идвам със същото настървение.

източник: "Труд"