Нова заявка за летен хит нахлу в телевизионния ефир. Песента се нарича "Тъмнокосо момиче" и е първата авторска салса композиция на перкусиониста Калин Вельов и неговата латино формация "Tумбаито". Музиката е на тромпетиста Мишо Йосифов, текстът - на Зюмбюл от "Братя Мангасарян". Видеоклипът на парчето е заснет на къмпинг "Градина", където Калин се е изнесъл заедно с приятели за цялото лято.

- Оттеглил сте се на къмпинг "Градина" - само за ваканция или я комбинирате с ангажименти?

- Комбинирам ваканция с работа. Няколко часа всеки ден композирам, пиша текстове... На "Градина" сме три каравани музиканти, наредени една до друга. В едната съм аз, в другата е Росен, барабанистът на група "Сафо". В третата са пианистът Милен Кукошаров и басистът Мартин Дойкин. Останалите музиканти от бандата идват за по няколко дни, когато имаме концерти, всичките ни участия в този период са по морето. Нямаме причини да се прибираме в София.

- От вас ли тръгна модата с караваните?

- Не. Милен е големият караванаджия, баща му е стар къмпингар, идва на "Градина" от 30 години. Миналата година бях на палатка и така ми хареса, че си купих каравана. Разраства се музикалният лагер...

- Там май има доста хора от София?

- Абсолютно! С Милен Цветков се видяхме тези дни, Лора Крумова е също наоколо, трябва да видя на коя каравана е... Аз дори не се познавам с всички, къмпингът е доста голям. Всяка вечер се събираме с приятели, правим салати, барбекю, много е приятно. И аз готвя от време на време, сега съм на вълна миди. Правя ги с ориз на тиган. Но всеки готви и дарява по нещо за общата трапеза вечер.

- Караваната не е ли твърде тясна за една артистична натура, а защо не почивате на хотел?

- Различна е емоцията. На къмпинга живееш самостоятелно. Караваната е един малък апартамент. Отпред ти е хамакът, масата със столовете, като излезе вятър, трябва да прибереш тентата, да не я отнесе вятърът. Като завали дъжд, също имаш задължения... Като се събудиш, първата ти крачка е на плажа. Не ходиш да лягаш на някаква хавлия, а живееш на самия пясък. Усещането не може да се сравни с хотел. Тук се чувствам по-свободен и волен, отколкото на хотел или в някакъв тузарски комплекс. По-близо съм до природата.

- Навъртат ли се фенове?

- Не. "Градина" е приятелски къмпинг, хората са спокойни и не те притесняват по никакъв начин. Има много сърфисти. И аз започнах да се уча на хавайски сърф, който е за вълни. Скоро започвам и уиндсърф.

- По-лека ли е спортната ви програма край морето, или пак ставате в ранни зори?

- Наспивам се. Но тренирам повече - набирания на лост, лицеви опори, коремни преси, 4 км крос с приятели по плажа. Има доста забавления - футбол не бях играл близо 18 г., а тук от една седмица насам почти всеки ден ритам. По 4-5 човека сме в отбор и всеки играе всичко. Рием в пясъка като биволи, ха-ха.

- Защо е толкова трудно една толкова хубава лятна песен като тази да завземе целия български ефир?

- В момента е ваканционен период, всички си почиват. Но аудиоверсията на песента излезе преди 3 месеца в радиоефира и стигна до №4 в Топ 100 - това за мен е невероятен успех, защото песента е салса, не е комерсиален поп. Това беше преди да снимаме клип.

- Изглежда ли по-розов животът и шоубизнесът от плажа, от морето?

- Животът изглежда по-безгрижен, но шоубизнесът си е по-скоро същият. В момента, в който се отделиш от София и дойдеш край морето, започваш да говориш по-бавно, по-спокойно. Напрежението изчезва. Нямам телевизор, откъснал съм се от всичко.

- Защо у нас продължаваме да слушаме хитове в минало време?

- Според мен ситуацията в музикалния бизнес е такава, каквато е и в държавата. Песните, които излизат на пазара, са масово откраднати - дали от сръбско, гръцко, турско, американско или каквото и да е. Често песните дори не се префасонират, текстовете са направо преводи на оригиналните. Българският народ не е музикална енциклопедия, за да знае кое откъде е цитирано. Живеем във време, в което всеки се интересува от лъскавото и тъпото.

- Какви са вашите изисквания към новата управа в Министерството на културата?

- Онова, за което артистите от години насам плачем, е читав закон за спонсорството с облекчаване на данъците за спонсорите. Това е начинът да се налеят пари в музикалния бранш.

Другото нещо са авторските права. Много от цените в България гонят европейските, а авторството тук се заплаща в пъти по-ниско, отколкото по света. Системата е направена така, че да не се печели от авторски права - композиторите нямат финансова изгода да правят песни, тъй като и артистите не искат да плащат много в кеш.

- Защо държавата не сложи ред в авторските права?

- Трябва куп други неща да се оправят, за да се стигне въобще до културата. Знаеш как е - първо народът трябва да се засити, за да започне да мисли за забавления. Но ние тук, в Южна Европа, и гладни се веселим.

Източник: в. "Труд"