Геният на българската национална революция Васил Левски не е обесен на 19 февруари, а на 18. Върху този безспорен факт вече не опонират дори историците от Българската академия на науките. Тук-таме из учебниците по история вече се промъква истинската дата. Екзекуцията е станала на 6 февруари 1873 г. (по стар стил). Преизчислено по новия Грегориански календар, както върви летоброенето днес, датата е 18 февруари. Все още обаче по инерция денят на обесването на Левски се отбелязва на сбърканата дата. Кой ще даде първи пример - правителството, президентът, парламентът или пък футболният клуб "Левски" (защо не?) и ще промени датата на възпоменателната традиционна заря и полагане на венци пред паметниците на Апостола. Не е ли време да го сторим вече?
Наскоро антиквар изрови най-ранната снимка на Апостола. Според художника Александър Алексиев Дякона е с 9 години по-млад . Столичният художник и антиквар Александър Алексиев от години е запален по темата Левски. Десетилетия наред той се рови из пожълтелите вестници и често открива неподозирани съкровища в тях. Александър търси истината за различни факти от историята и искрено се радва, когато открие неподозирано събитие, станало преди години извън погледа на официалната историография. Казва че е любител, но уточнява, че думата според него означава „човек, който люби това, което прави". Мисията, която е възприел художникът, е да търси истината за възрожденската история на България като изследва вещи, снимки и документи, които попадат в неговия магазин по различни, често невероятни начини. Александър е роден през 1958 г. в Ямбол. Публикациите за него в пресата са много, защото постоянно генерира новини, често сензационни, които оспорват твърдения на академичната история. Повече от 15 години той издирва и изследва документи и стари фотографии от времето на Възраждането. Противно на очакванията, че всички архиви вече отдавна са преровени, той постоянно открива нови снимки на известни личности от българската история. Едно от големите му открития е оригиналът  на неизвестна досега фотография на Васил Левски, датирана от 1867-1868 г. Негово откритие е и най-ранната снимка на Апостола, правена през 1864, на която той е с приятеля си Георги Странски. Тя е доказателство за тезата на Алексиев, че Левски е роден през 1846 г. вместо през 1837 г., както смятат историците - от снимката се вижда, че двамата са почти връстници, а за Странски се знае, че е роден през 1847 г. Левски е една от любимите му теми, събрал е толкова неизвестни данни за него, че възнамерява да издаде книга. Един от важните факти, които той установява, е защо Васил Кунчев се е наричал Левски - защото сам е извезал на елека лъвовете, с които е сниман през 1867 г., е отговорът на Алексиев. Сред откритията му са тетрадките на Левски „Догматично Богословие", които според антикваря са писани в Старозагорското богословско училище. Тази година Александър Алексиев намери и нова снимка на Г. С. Раковски от около 1858 г., която публикува в списание „Минало". Това е вторият оригинал на фотография на Раковски - първият е дарен на Народната библиотека от д-р Кръстю Раковски през 1910 и е датиран около 1865-1867 година. Алексиев открива също и снимки на сестрата на Раковски Нанка и на майка му Руска Мамарчева. Преди това той откри снимка на Филип Тотю, на четника от щаба на Ботевата чета Петър Юрданов, който близо 120 години никой не знаеше как изглежда, на Данаил Хр. Попов - дясната ръка на Левски, снимка на Стамболов с издраскани очи и негов автограф, на войводата от Априлското въстание Йонко Карагьозов. Разпознаването на образите върху снимките е цяла наука. Сравняват се разстояния между носа и горната устна, между веждите, между долната устна и брадичката, съпоставя се ушната мида, която не се променя. В разпознаването помагат и познанията на Алексиев като художник върху структурата на човека. С антики често го снабдяват неговите „специални агенти" - клошарите. В контейнер откриват например част от архива на Елисавета Багряна, който той купува и съхранява. Той сам изравя от кофите за боклук архива на нашето военно аташе в САЩ в периода 1945-1946 г. Владимир Стойчев, както и този на Стефан Бобчев. Съвсем наскоро - миналата година, от кофите за смет на бул. "Евлоги Георгиев" е спасен и архивът на един от основателите на ВМРО - Михаил Герджиков.
По наблюдения на Алексиев българите вече все по-често влизат в антикварни магазини. По традиция най-често клиенти са чужденци, които търсят предимно български битови предмети или западноевропейски порцелан от началото на 20-и век. Малко хора колекционират снимки, а точно те, по мнение на Алексиев, са запечатали най-ярко духа, стила на времето, дори социалните отношения и психиката на хората от миналото. Самият Алексиев продължава да рисува. Прави го с ексцентрична техника - използва театрален грим, като някои от картините продава в своята галерия. Част от идеите му включват голяма частна галерия на антикварите, клуб на частните колекционери и албум с откритите от него непубликувани снимки на възрожденци, които са около 200. Мечтата му е български „Дискавъри ченъл" за нашата история.