-Г-н Кънчев, как ви поканиха за водещ?

 - То си е почти градска легенда. Някъде през късната есен на 2000 година на един футболен мач в зала "Бонсист" с Нико Тупарев бяхме на резервната скамейка, явно защото и двамата не ни бива много във футбола, ама иначе имаме голямо желание. И той ми каза, че ще има кастинг за водещи, че търсят журналист към 40-те, с богата обща и лична култура. С Нико пък няколко години преди това ме свърза Сашо Жеков, с когото работихме около 3 години по сценариите на "Джубокс" и Део. Малко по-рано бях измислил концепцията и името на "Кречетало", музикално предаване, което мисля, че върви и досега. После имаше кастинг в няколко тура и така вече 9 години и 1000 броя.

- Имахте ли представа с какво се захващате?

- Общо взето бях наясно какъв ракетоносител е това предаване, но знаех също, че за да станат нещата, и аз трябва да му дам доста от себе си, което и направих с годините. Иначе съм завършил точно телевизионна журналистика и още в Москва преди 25 години с колегите ми си правехме токшоута, говорехме за кабелни телевизии и специализирани радиостанции.

- Кое му е хубавото на играта?

- Самата тя. Следващият изненадващ въпрос, който може да те ритне грубо под кръста, че не знаеш отговора, или да те изпрати на карибски слънчев плаж от кеф, че знаеш отговора. Незнанието, което те връхлита като парен чук. Знанието, което понякога се прокрадва като срамежлив крадец на череши от съседния двор.
    
Много от нещата, които се случват по време на нашите снимки, остават извън кадъра, защото ние по цели дни записваме и живеем с играта, но екипът ми знае, че имам един любим лаф, с който често ме бъзикат: "Ето затова тази игра е велика!"

- Защо тя стана такъв световен феномен, че дори и филм направиха за нея?

- Защото наистина е велика - одумвана, гледана, сочена с пръст, прегръщана, обичана. Защото позволява на едно момче от крайния индийски квартал да спечели и да стане милионер. Защото драмата тук е истинска - няма "чакай малко да върнем въпроса, аз сбърках".
Защото сам вземаш решенията, ако ти стиска, никой не те тика нагоре или надолу, не пропадаш в някакви дупки. Защото затова, че знаеш, получаваш 5000, 10 000, 20 000 лева.
Онази вечер с министъра на образованието и науката Даниел Вълчев раздавахме на страшно готина и човешка церемония първите годишни награди "Питагор" на достойните и много заслужили български учени. Освен статуетки, даваха на победителите и чек за 5000 лева. "Стани богат" всъщност си е едно голямо Министерство на знанието - почти всяка вечер даваме тия пари, че и нагоре.

- Защо голямата награда не се падна нито веднъж (като изключим единствения случай с Асен Ангелов, в който имаше конфликт на интереси. Дъщеря му Искра Ангелова тогава работеше в Нова тв - б.а.)? Трудни са въпросите или не случвате на участници?

- Може би от всичко по малко. Да, имали сме и имаме въпроси резачки, от които масово падат глави, но и сякаш наистина са малко добрите играчи, които знаят как да се наведат, когато усетят бурята. Играта е трудна, затова и се дават суми, които не вземат и олимпийските ни медалисти. Съвсем в началото сякаш моята роля не беше доуточнена - аз всички отговори ли знам, или пък мога чистосърдечно да си призная, че и аз не знам, и така да се приближа до зрителите. Помня как за един въпрос за Корковадо в Рио играчът каза едно, аз бях 100 процента убеден, че е друго, и се хванахме на бас. Оказа се съвсем трети отговор. Всичко това го приех съвсем естествено. Но след секунди до мен цъфна режисьорът и каза, че по концепция аз не мога да се обзалагам с участниците. Такива ми ти работи.

- Кое е най-интересното нещо, което научихте след толкова издания?

- Че в България има амбициозни хора, които искат да успеят, но трябва още да шлифоват ума си. Да не бързат и да правят нещата на всяка цена. Ето, аз се дадох на телевизията след години, въпреки образованието ми. А младите колеги, и особено колежки, искат сега и веднага да овладеят занаята. А то телевизорчето, горкото, не се храни с визия, силикон и грим, а с нещо друго.

- Чувствате ли се поумнял от толкова познание, минало през 1000 игри?

- По-скоро се чувствам опитен в тв полето, което си е трудна бразда. Трябва си можене и копане, трябва сърце и хъс, абе трябва и да си талантлив. В последните 5-6 години с моите продуценти все се захващаме с нови и нови отговорни проекти, които се превръщат в най-гледаните предавания в България. За последно така стана и с "Денсинг старс".

- Подсказвате ли на участниците?

- Вие всички видяхте или ще видите в "Беднякът милионер" индийския Ники Кънчев да си служи със същите психологични механизми и лостове, с които боравя и аз. Без неговите гадни номера, разбира се, които бяха само на кино. Веднъж помагаш, после със същия тон и жест пързаляш, после правиш завой на 180 градуса или на цели 360.

Иначе, да, подсказвам, искам хората да преборят играта, но пък няма да е честно към всички останили, които са играли на стола на богатството, аз да взема да бутам някого на гръб нагоре. Нещо подобно се случи миналата пролет с Делян Павлов. Супер ме изкефи пичът, надушвах яки пари и чекове и той стигна до последните 2 въпроса с 2 жокера. Излезе му въпросът и той тръгна твърдо към един от отговорите. Ако бях настоявал за жокер или друго решение, интелигентно момче като него щеше да се усети. На другия ден Гриша Ганчев ми разправя: "Ники, що не му помогна на момчето? Вярно, може би пък трябваше да му кажа да си използва жокерите.

 - Кой е най-големият гаф в играта?

 - Това, че за 1000 броя освен г-н Асен Ангелов ние не създадохме и не продуцирахме своя шампион. Така играта излиза по-силна от хората. За мен е по-готино хората да са по-силните, все пак ние сме най-съвършеното творение на природата.

- Писали ли сте въпроси за играта?

- Много рядко. Сещам се за два. И двата музикални, и двата се паднаха на нестандартни играчи. На Явор Костов, който загуби 47 500 лева, и на Слави Трифонов. На Явор въпросът беше за 25 000 лева и беше за това кого цитира Джон Бон Джоуви в парчето си "It's My Life". Отговорът е Франк Синатра, който "прави нещата по неговия си начин".

 Преди година се зачетох пак във великолепното издание "Самосъд" на Любомир Левчев, което събира стихове от 10 стихосбирки. Попаднах на стихотворението "Недопустимост" от "Обсерватория" от 1967 г. Всички го знаем като "Да те жадувам" от вечните хитове на "Сигнал". Реших, че е супер да питаме някого, и въпросът взе, че се падна на Слави и Росен, но те за секунди го разгадаха.

- Кой е любимият ви въпрос?

- Този за 200 000 лв.

- Как се чувствахте, когато "Стани богат" падна от програмата на Нова тв? Имаше ли вероятност да заработите за друга телевизия и какво?

- С единия крак бях в Би Ти Ви и те се държаха много колегиално и пичовски. Но иначе ще продължавам в отбора на Нико, с него се разбираме с половин дума. Същите чувства изпитвам и към "Дарик", където с Радо (Радосвет Радев, собственика на радиото - б.а.) се разбирам с другата половинка на същата дума.

- Вече сте татко на близначки, как се чувствате? Заради новия статус ли сменихте външния си вид?

- Чувствам се като татко на близнаци, накратко казано, супер. Те ми дават нови крила, нещо като да включиш турбото в колата или ако си маратонец, изведнъж някъде на 30-ия километър да усетиш, че имаш още едно сърце.

- Как са бебетата?

- Първо, искам да благодаря на всички от болница "Токуда" и лично на шефа й Росен Панов за човешкото отношение, както и на екипа на доктор Радка Масларска. Те направиха и невъзможното децата да се чувстват добре. И това не се отнася само до децата на Ники Кънчев, а за всички бебоци, които лежат в неонатологията там.   

После искам да благодаря и на "24 часа", че вие като вестник проявихте колегиалност и добър и възпитан тон, защото това са доста лични неща. Човек трябва да си ги изживее и преживее сам и със семейството и приятелите си, а не с половин България. Първо, жълтите издания ги кръстиха с някакви измислени имена, после писаха, че аз съм им сменил имената, и прочее, и прочее.

Близначките имат наистина божествени имена. Кръстени са от майка им Даниела още преди да се родят, на Христос и Дева Мария. Казват се Мари София и Христа. И са най-красивите мушмулки на светa.

ПАОЛА ХЮСЕИ, в."24 часа"