Бащата на "Биг Брадър" Нико Тупарев готви садистично риалити. 

Тези дни се заговори, че Нико Тупарев, собственикът на „СИА адвъртайзинг", се пазарял с няколко канала за новото риалити шоу, което щял да продуцира. Интересът на телевизиите към свежия продукт бил огромен. Шефовете им така се натискали да го излъчват, че подлагали на конкурентите си различни динени кори само и само да се докопат до него. Идеята, вдъхновила Тупарев за нови победи в битката за рейтинг, била силно възпитателна. Тя била насочена срещу изострящата се агресия сред учениците и зачестилите случаи на насилие в училищата.
Достойното педагогическо начинание щяло да се снима в стар английски замък, където щели да бъдат затворени участниците. Спрямо тях щели да бъдат прилагани методите за ред и послушание, възприети в британската образователна система от 17. век. Боят с пръчки, престояването с часове на колене в тъмен килер върху натрошени орехи, обливането с ледена вода и други садистични изпълнения били предвидени в менюто на шоуто. Родителите, съгласни да пуснат децата си да се състезават за солидна парична награда, щели да подписват декларации, че нямат нищо против упражняването на насилие спрямо отрочетата им.
В съобщението не се загатва нищо за електрошокове. Но това явно е така, защото през 17. век електричеството не е било изобретено. Нищо чудно обаче употребата на усмирителна риза да е сред специалитетите на изтънченото зрелище, което ни обещава гениалния Нико Тупарев.
Явно ръцете му са се развързали за все по-дръзки експерименти със задръжките на публиката. От това, че успя масово да я накара да плюе на тях, Тупарев натрупа цяло състояние с българската репродукция на световното риалити „Биг брадър" по Нова телевизия. Именно той стана пионерът на сензационните рейтинги, предизвикани от нарушени човешки права и погазена човешка интимност в изкусителни сцени на живо. Съвокупленията пред камерите, изневерите, пиянските саморазправи, хомосексуалните задявки, вкарването на малолетни в действието се легитимираха като изисквания на риалити формата. На упование в неподправената действителност се крепи алибито на този най-продаваем и пропагандиран телевизионен жанр. Той се храни от скандала с оправданието, че представя взаимоотношенията между хората такива, каквито те се саморазголват пред камерите, без преднамереност и авторска диктовка. Зрителите биват въвличани в действието не просто в ролята на наблюдатели. На тях им се внушава божественото самочувствие, че имат правото да се издигнат над баналните представи за добро и зло и да ги подменят с изисквания за атрактивност и забавност. По този начин във всяко риалити шоу всичко става позволено.
Разликата между фантазията и истината се заличава със същата хирургическа сръчност, с която грозните пепеляшки се превръщат в силиконовите хубавици от „Пълна промяна". Хората се хващат охотно за илюзията, стига тя да е достатъчно ярка или крещяща, за да ги направи съучастници дори в напълно фалшива драматургия. Така се случи с провокативния Иван Ангелов от „Мюзик айдъл 2". Момчето от Айтос умело беше вкарано в руслото на собствената си недодялана бунтарска стратегия, за да се стигне до изгонването му по обвинение за хулиганство чрез зрителско гласуване. Само от есемесите на публиката продуцентите Иван и Андрей са отбелязали значителни печалби, въпреки че самите те отричат до край това. За печалбите от реклами, цифрите не се коментират официално, вероятно защото биха отрезвили зрителите. Те и сега са наясно, че търговският успех е същинската цел на риалити формата. Но явно все още са по-податливи на магията, с която той употребява комплексите им за малоценност и за липсваща свобода. Проблемът е, че пресищането със скандалност довежда до потребност от все по-зловещи извращения, както обещава новото садистично риалити на Нико Тупарев за укротяване на младежката агресия. Оттук нататък крачката от побоя с пръчки до човекоядството в ефир е съвсем малка. А перспективата за развитието на жанра е ужасяваща от човешка гледна точка.
Тя напомня за катастрофалните прогнози на писателите фантасти от миналия век. Американецът Рей Бредбъри например предвеща настъпването на опасна телевизионна диктатура, подобна на описаната по-рано от Джордж Оруел тирания на Големия Брат. В американската кинотрилогия „Матрицата" обезчовечаването чрез насилствено въвличане във виртуален живот протича под мотото, че всичко е позволено и че невъзможното е възможно. Тази подмяна е равносилна на духовна смърт.