Начините, по които английската преса иска да съсипе напълно националния отбор, продължават да ме изненадват. Преди предстоящото световно първенство, където Англия има сериозен шанс за успех (полуфинал), вестниците постоянно намират всякакви възможни начини да объркват съзнанието на играчите. 

В миналото бяха глупостите, свързани с жените и приятелките на футболистите - "история", която съществува, защото вестниците избраха да я създадат. Последно пък бе скандалът с Джон Тери, който бе последван от лишаването му от капитанската лента на Англия, преди да бъде освиркан пред собствените му фенове.

Три месеца преди световното първенство и Фабио Капело ще бъде намерен да чупи и крещи преди да колабира на пода или да се задоволи да говори кодирано:

- Помниш ли този играч?
- Кой, този играч на това място.
- Не, другият. Играчът, който направи това тогава.
- Да, помня го. Какво за него?
- Не му позволявай да вкара.


Вероятно това е начинът. Вероятно той трябва да предположи, че светът слуша и да даде възможно най-праволинейния и ясен съвет, който може. Вероятно трябва да приеме очевидното. Все пак, всички ние предполагаме, че разговорите ще бъдат съкратени до това:

(чува се по-възрастен средиземноморски глас, говорейки бавно и търпеливо)
- Стивън, Франсис, Малък Тио.
(хор от английски гласове, по-млади, по-нетърпеливи)
- Да, бос?
- Това трябва да направите...
- Какво бос?
-
(бавно) Подайте на Уейн.
(дълга пауза, след това се чува глас)
- Какво да правим, ако топката не е в нас?
- Ако топката не е във вас, първо проверете дали е в Уейн. Ако не е там, вземете топката и после, колкото е възможно по-бързо, я дайте на Уейн.

(отделни, по-дълбоки гласове, всички английски)

- Ние какво да правим, бос?
- А, Рио, Джон и другите. Вие сте много далече от Уейн. Не трябва да опитвате да му дадете топката. Вместо това я дайте на Стив, Франк или Малък Тио и те ще я дадат на Уейн. Или, може да я ритнете към Питър.
(глас от средната класа, внезапно развълнуван)
- След това аз какво правя, бос?
- Питър, ти трябва да я отклониш към Уейн.
(дълга пауза, в която всичко това се възприема, след това последен глас, с акцент от Ливърпул, тих)
- А какво искаш аз да правя, бос?
- Уейн, твоята работа е проста. Не се наранявай.

източник: