Иван Динев - Устата, е роден на 10 октомври 1977 г. в Стара Загора. Женен, с едно дете. Откакто записа последнато си парче COM.PRESS, в които здраво "нахрани" т.нар. български звезди, начело с Миро, Слави, Глория и Емануела, Устата стана черната овца в "звездното стадо", затова от "ШОУ" го потърсиха за интервю.

- Уста, има ли обидени от новата ти песен?

- Скандалът в новата ми песен е с репликите към колеги, които нямат чувство за хумор.

- Вече стана лаф рефренът: "А Миро гей ли е? - Не, само гълта...". Той нещо се обиди...

- Изобщо не ме интересува! Като изпълнител е добър и го уважавам, но като човек е ужасен.

- А не може ли да те осъди за обида?

- Добре, но как ще го направи. Кой не гълта? Не оплювам никой. Иронизирам ги. Има голяма разлика. Иронизирам и себе си, и Тони Стораро, и Златка, и Емануела, и Слави, и Азис. Това са просто имена, които са актуални в момента и на хората им прави кеф да ги слушат.

- С Миро говорите ли си?

- Не. Нашата неприязън дойде от едни награди. Той се изрази, че всички заслужавали наградите си, но не и аз, защото съм чалгаджия. Трябваше да получава една награда пък я получих аз. Излязох и казах: "Позволете ми да изнасиля Миро пак!"

Той ме обижда пред журналистите и аз му го върнах. Да си правя майтап. Но той се върза. Когато някой се върже, много обичам да го довърша... Това му е грешката.

- В крайна сметка според теб той гей ли е?

- Да! Това, което съм виждал, е да се целува с мъж, оттам нататък...

- В устата ли се целуваха?

- Да. Това си е негов избор. Питат го: „Гей ли си? Какво страшно има да си признаеш, че си гей?". И той казва: „Какво страшно има да си признаеш, че си прост?"...

- Ами ако вместо за Миро беше направил една песен за Бойко Борисов, както направиха твои колежки?

- Това е отчаян ход. Бате Бойко съм го включвал преди пет години в песен: "Бате Бойко бие без упойка." Тогава беше секретар на МВР.

- Кажи ми какво е отношението ти към проверките, с които данъчните подпукаха фолк- и естрадните звезди? Ти например караш мерцедес и имаш тристаен апартамент...

- Да, точно така. Навремето си правехме майтап с жена ми, когато за първи път трябваше да плащаме данъци, и тя ми казва: "Много пари трябва да дадем!". А аз: „Някой ден ще трябва да си плащаме данъците!" И мисля, че този ден дойде.

- Я ми кажи как прекарахте на рождения ден на Софи Маринова, който беше наскоро? Клюка има ли?

- От купона няма. Никой не се е..л с никого.

- Дачо дойде ли?

- Аз не съм го виждал от два месеца.

- Със Софка ли е или...?
- Не е с нея.

- Говори се, че тя има ново гадже. Да не би тези раздели и събирания, тези нови гаджета да са си чист пиар?

- Тя няма, но Дачо може и да има. Още като се разделиха с него, разбрах, че едно такова скарване не е пиар.

- Ти ли оставаш най-добрия приятел на Софи сега?

- Човек, който държи на нея и й помага. Хората, които са около нея, сме аз и Крум. Имам предвид в работата специално. В личния живот също, дето се вика, защото сме си заедно. Даже се ядосва, като не й се обадя 3 дни. Дали била жива да я питам, така ми казва.

- Кажи честно - спал ли си със Софка?

- Дори в една стая не сме спали. Винаги е било така - Софи и Дачо, и аз - отделно.

- Ама се носи мълвата, че си спал с Азис в едно легло?!

- Да, аз с Азис съм спал в една стая, заедно, на една спалня.

- Той посегна ли ти?
- Не! Азис тогава си спеше с неговия приятел. Не беше Китаеца, съвсем друг човек беше, не го познаваш. Не беше известен. Аз си бях скъсал сухожилието и Азис, нали има чувство за хумор, ми казва: „Може ли, Ванка, тази вечер да ти бъда икономка?" И аз: „Може!", и - бам - в леглото. Азис понякога е такъв тип, мазохист. Нали го виждаш в предаването: „Аз съм гадната циганка, аз съм проститутка..." Иронизира се, самоунижава се... Но никога не ми е посягал.