Той е телевизионен водещ, спортен журналист, продуцент на предаванията "Сделка или не" и „Стани богат" и главен редактор на „Хванати в изневяра", „Животът на другите" и Music Idol 3.

Напоследък той и предаването, на което в момента е водещ, разбуниха духовете. Въпросът е защо? Дали защото от предаването няма никаква полза, или защото толкова ни е страх от душевното обедняване на народа ни и думи като морал и ценности вече толкова са загубили своя смисъл, че ни е по-лесно да не се замисляме за това?! Каква е цената на истината в живота и в спорта на водещия на предаването по Нова ТВ „Цената на истината" Витомир Саръиванов. Какво отговори той, разберете от интервюто му за ...

- Как направи прехода от спортен журналист към водещ на предавания с чисто житейски характер?

- Честно казано, не е трудно, защото воденето на каквито и да било предавания те учи на поведение пред камера, на хладнокръвие, на отношение към хората. На мен никога не ми е било проблем да разговарям с хора и до ден днешен смятам, че мога да се разбера с всеки. Умея да изслушвам и да разбирам това, което ми се говори. Опитвам се да разбера събеседника си, а не да му налагам нещо, което аз смятам, че трябва да е така. Освен това в спорта конкретно има много живи предавания, което е една изключителна школа. Много малко са нещата, които биха могли да ме изненадат по време на ефир и за мен това е страшно предимство. Аз имам спокойствие и самообладание и хората знаят, че дори и нещо да стане, аз мога да реагирам адекватно.

- Защо тръгваш по журналистическия път?

- Да тръгнем от там, че винаги съм се интересувал от спорт и доста години съм играл хокей. Иначе на практика стана случайно, защото през 1994 година имаше обявен конкурс в БНТ, на който аз се явих. Никога няма да кажа, че това ми е било детската мечта. Просто така се получиха нещата.

- Сега мъчно ли ти е, че в България нямаш възможност да наблюдаваш хокей на ниво?

- Много ми е мъчно, защото безспорно това е най-интелигентният колективен спорт. За съжаление, той е изключително скъп спорт и по тази причина беше един от първите спортове, които след промените западнаха рязко и никога няма да може да се възроди. Ето сега, при проекта на новата многофункционална зала, изобщо не стана дума за пързалка, а двете пързалки в София се пукат по шевовете. Това е парадокс! Има адски голямо желание и интерес, но няма пързалки. Тук не става въпрос само за хокея, но и за фигурното пързаляне, за шорттрека. Имахме Албена и Максим, които направиха нещо невероятно в спорт, в който нямахме традиции и след тях край, отново сме в ямата. Същото стана и в биатлона след Катя Дафовска, същото ще стане и в шорттрека след Жени Раданова. Това е българска идиотщина! Аз не харесвам Русия и руснаците, но това, което правят там, е достойно за уважение и подражание. За олимпийските шампиони се грижи държавата. Те получават доживотни пенсии, защото тези хора са прославили страната. Нашата държава е мащеха. Тя грам не се интересува от тези неща.

- Освен спортен журналист и телевизионен водещ, ти си и продуцент, и редактор на различни предавания. В кое амплоа се чувстваш най-добре?

- Не мога да кажа това ми харесва най-много, защото ако е така, защо тогава правя другото. Аз съм човек, който обича новите и различни неща. Освен това смятам, че човек не бива да се занимава с нещо, което не му доставя удоволствие и затова казвам, че на мен всичко ми харесва. В момента, в който престане да ми харесва, ще спра да го правя. Скоро се бях замислил за това как напуснах БНТ. Напуснах в момент, в който ми стана неприятно да ходя в телевизията.

- Какво ти помага да се справяш с ролята си на водещ на "Цената на истината". Твоят образ е в пълен контраст на скандалния характер, който има предаването.

- Скандално е малко пресилено. В някаква степен може би е заради закостенялото мислене на хората. Ние го наричаме социален експеримент, защото това предаване показва нещата точно такива,  каквито са. Хората са такива, каквито са и това са хора, които живеят на долния етаж под нас, които могат да ти бъдат братовчеди, далечни роднини, приятели на мъжа ти и т.н. Това са хората, които ни заобикалят. И когато някой каже: "Това не може да бъде", това е типичната първосигнална реакция, защото не се замисляш. Като се замислиш и разбереш, че това може да ти се случи и на теб, и на децата ти, и на съседа, изведнъж разбираш, че нещата не са толкова розови, колкото си въобразяваш. Иначе отново ми помага фактът, че харесвам това, което правя. Аз не го правя нито насила, нито за пари, нито, защото така трябва. Правя го, защото смятам, че от него има някаква полза.

- Каква? Каква е целта на предаването?

- Целта е зрителите, които гледат предаването, да се замислят по някакъв начин, да се припознаят в героите и да осъзнаят, че това е обкръжаващият ги свят. Ние не целим да покажем само, че Х е направил това на Y. Искаме да покажем защо това се е случило, как може да бъде предотвратено и как тези хора биха могли да преодолеят кризата. Затова имаме и лайфовете в четвъртък, които са изключително полезни.

- А как си обясняваш негативния обществен отзвук, който има към предаването?

- Нормално. У нас винаги посрещаме новото с краен негативизъм, защото е много лесно. Отрицанието е хиляди пъти по-лесно от това да се замислиш къде са предимствата на дадено нещо. Освен това в последните години на хората им беше насаден такъв начин на мислене, а именно за всяко нещо да се съмняват. Тази мнителност е отвратителна, защото дори и най-чистото нещо се омърсява за секунди. И с нас беше така. Първо историите ни бяха измислени. С това обаче удариха на камък, защото никой не е намерил доказателство, че са измислени. Затова съм обявил парична награда за този, който го направи. И на мен някой път ми се е струвало, че това е някакъв вид театър, защото съзнанието ми отказва да го възприеме. Нашето общество е изключително зле възпитано и това е наслагвано с години. Ние сме хора, които сме възпитавани да пазят всичко в себе си и да не показват никакви емоции.

- Не се ли натоварваш от чуждите житейски драми?

- Натоварвам се, но от време на време съзнанието ми се освобождава и забравям, което е много хубаво. Ако носиш всички тези истории със себе си и ги съпреживяваш след това, ще се гръмнеш на третия ден.

- Някой от участниците изтъквал ли е различен мотив от парите за своето участие?

- Парите със сигурност са много сериозен мотив, но от друга страна има хора, които нямат смелост да си кажат нещата вкъщи. Казват: "Аз дойдох тук, за да може моята жена да разбере цялата истина за мен. Вкъщи нямам смелост да й я кажа. Ние не си говорим и когато нещо стане, се скарваме на втората минута". Най-големият проблем на съвременното общество е липсата на комуникация между хората. В огромна част от семействата единственото нещо, което задържа двама души, е дистанционното на телевизора.

- В такъв случай има ли смисъл тези хора да отиват в телевизията и да си казват всички тези неща? Нали след предаването пак ще се приберат вкъщи и пак ще си комуникират единствено чрез дистанционното?

- Практиката в нашето предаване показва и аз съм горд с това и то оборва всички теории, че сме сеирджии, че 99% от явилите се при нас се чувстват много по-добре от преди. Започват да се разбират много по-добре, знаят какво не би трябвало да си причиняват, а тези, които имат достатъчно акъл и успяват да си извадят правилните поуки, вече знаят как да се предпазят от тези грешки. Именно това е хубавото, защото в крайна сметка всеки бърка и всеки има грехове. След като намериш сила да си го признаеш обаче и от другата страна намерят сила да ти го простят, това е основата на живота.

- Безспорно едно от най-великите неща на този свят е да простиш. Смяташ ли, че всеки човек заслужава прошка?

- Смятам, че всеки човек има правото да поиска прошка, а дали ще му бъде дадена е друг въпрос.

- Не мислиш ли, че моралната цена, която плащат участниците, е много по-висока и от най-голямата сума, която могат да спечелят в предаването?

- Не, не е. Напротив, за тях, колкото и цинично да звучи, е с един куршум два заека. Хем си казват всичко, което иначе не биха направили, хем имат шанс да вземат някакви пари за това.

- Пак опираме до парите, защото ако те искат само да пречистят душата си, ще отидат на изповед в църквата.

- Църквата в България много отдавна е загубила всякакво влияние върху хората. Това също е голяма беда. Имахме един свещеник, който за съжаление се отказа да участва. Аз лично имах много въпроси към него, защото това, което се случва в нашата църква, е безобразие. Но дори и да го направиш, ще бъде пред свещеника, а не пред човека, който го вълнува.

- А не е ли по-добре този човек никога да не разбира? Един участник в предаването, отивайки да си каже истината в телевизията, успокоява собствената си съвест, но го прави за сметка на болката на близките си. Това не е ли егоистично?

- Колко тайни човек би могъл да задържи до края на живота си и колко това би му тежало? Тези т.нар. наранени хора, в огромната си част са благодарни за това, което е станало. О.к, наранен си, боли те, но минава. Всяко нещо минава с времето и след това наистина има много голяма промяна. Има двойки със супер скандални истории, които след това отиват да карат втори меден месец. Ако не беше така, участниците щяха да са първите, които да вият от нас и да се оплакват по вестници и предавания, че сме им разбили семействата. Такова нещо няма.

- Истината има много лица, но в предаването сте избрали да показвате нейното грозно лице. Със сигурност на кастинга е имало хора, чиято история е била като в приказките: Живели щастливо, без изневери, без извънбрачни деца и т.н. Защо не сте избрали такива хора?

- Умишлено. Кой ще ги гледа? Какво ще попиташ един праведник и колко ще ти е интересно да го слушаш?!

- Кой би могъл да вземе голямата награда?

- Това си зависи само от участниците. Който може да стиска до край и да иска да каже всичко до край. Те се плашат и това е абсолютно естествено.

- Какъв трябва да бъде въпросът за 200 000 лева?

- Конкретен за човека.

- Висока ли е цената на истината в спорта?

- Доста. Аз се надявам, че като мине това първоначално отношение към предаването и като правим втория сезон догодина, ще има истории, които са обществено значими. Затова направихме една нова рубрика в лайфа - "Докажи своята истина". В нея всеки може да докаже, че е прав. Това е идеален вариант за спорта, където има безброй скандали.  Когато има президент на федерация примерно, който обвинява треньор на националния отбор по конкретен казус, вместо да се дърлят по вестниците и да се плюят един друг, идват и им задаваме пет въпроса по конкретния казус. Това е начинът да се разрешат хиляди спорове. Пред вестниците и телевизията можеш да си приказваш каквото искаш, но тук няма мърдане. Трябва да се престане с безполезното говорене. В тази страна прекалено много хора говорят и нищо не казват.

- Кой спортист или спортен ръководител би искал да поканиш да седне на стола на истината?

- С удоволствие бих сложил Батков на стола и съм съгласен да му задам само един въпрос и той е: някога имало ли е уговорен мач между Левски и ЦСКА. Някои могат да смятат, че съм наивен, но аз съм от хората, които твърдят, че ако някога в тази страна се уговори мач между Левски и ЦСКА, по-добре да закрием футбола. Аз не казвам, че няма уредени мачове, но процентът е много по-малък. Искам смислен довод защо Левски и ЦСКА ще си уредят мач. Защо един собственик на футболен клуб ще си рискува шанса да се бори да влезе в Шампионска Лига и да спечели 6 или 8 млн. евро, за да уреди мач с другия си пряк конкурент?! Ето това искам някой да ми го обясни и спирам да задавам всякакви въпроси.

- Формулирай твоята лична поука от опита ти като водещ на „Цената на истината" и нека това да бъде пожелание към нашите читатели.

- Ние не случайно всеки четвъртък завършваме с това: "Никога няма да чуем истината, ако сами не я казваме"! Това е много вярно и е хубаво човек да се замисли върху него.

БЛИЦ:

- Най-големият ти гаф?

- Обърках негър и швед. Това беше преди много години, когато във "Всяка неделя" правехме италиански мачове. В Милан имаше един чернокож, който се казваше Ибраим Ба и си беше изрусил косата до жълто. В същото време в Милан играеше и един швед - Бломквист. Гледам аз монитора, топката е на далечния тъч, виждам една руса глава и  казвам: "Там с топката е Ибраим Ба", а всъщност, давайки го в близък план, виждам, че е Бломквист.

- Най-безумният слух, който си чувал за себе си?

- Какви ли не щуротии съм чувал. Не им обръщам внимание, но покрай цялата тази истерия, която се създаде още покрай "Острова на изкушението", казах на майка ми, че така или иначе ще чуе и прочете всичко, да знае, че нито съм станал педераст, нито съм си напуснал семейството. Така че могат да си пишат и говорят каквото искат.

- Кой според теб е най-добрият спортен журналист в България?

- Мога да ти кажа кой е човекът, от когото съм се учил, на когото дължа страшно много и когото уважавам безкрайно. Това е Борис Касабов. Смятам, че той е еталон, защото е много ерудиран и е много голям професионалист.

- Кой е най-успешният спорт в България?

- Ако броим медалите, я щангите, я художествената гимнастика, но аз не съм силен по статистиката. Винаги ми е било много смешно като започнат да говорят за нашите български спортове. Кой български спорт, че не мога да се сетя?! Борбата бил български спорт! За съжаление, реално не сме много спортен народ. Според мен една страна може да се хвали със своя добър спорт, когато има добре развити колективни спортове. Игрите са солта на спорта. Слава Богу, имаме някакви проблясъци.

- Има ли някоя личност в световен мащаб, която мечтаеш да интервюираш?

- Уейн Грецки. През 1998 година на Олимпиадата в Нагано съм се докосвал до него. Тогава той все още играеше и беше единственият от всички звезди, който по обясними причини се движеше с охрана. Той наистина е най-великият и неслучайно прякорът му е такъв. Аз успях да се докопам до него с едно списание, на което той беше на корицата. Давам му списанието и химикалката, охраната тръгна нещо да ме дърпа, но той им каза, че всичко е наред и взе химикалката. Тя обаче беше с някакво идиотско включване и не знам какво направи, за да я включи, но тя остана на две части. И така, останах си без автограф, но още си пазя химикалката.

- Кои са качествата, които ти пречат в работата?

- Аз съм от хората, които не са амбициозни, а в тази работа трябва да си такъв. Не гледам с добро око на амбициозните хора, защото има болезнено амбициозни и това е грозна картинка. Не съм от хората, които си поставят цели, които трябва да преследват, защото тогава човек е  способен на всичко. Готов е да минава през тела. Никога в живота си не съм се стремял да минавам през тела, за да постигна нещо.

- За какво би заменил телевизията?

- Като ми дойде до гуша, много често казвам, че ще тегля една майна на всичко и ще стана един горски. Ще си взема едно куче и ще си ходя по планините.