Актьорът от „Царете на комедията" твърди, че в него живеят два образа - Карамфилов и Въргала, но няма раздвоение на личността, продължава да се шашка от истински истории и да бори живота със смях.

- Въргал, би ли представил лицето Владислав Карамфилов?

- Щастлив семеен ерген с две деца. Актьор и продуцент (това е този, дето продухва парите до последния цент). Няколко пъти неосъждан - бил съм под ударите на закона за различни нарушения, дори за някои съм бил виновен, но системата реши, че не съм чак за затвора. Наистина не съм извършил престъпление.

- А в какви отношения си с Влади Въргала?

- В много добра симбиоза сме. Навремето имах колебания защо сме си приятни. Заради самия мен или заради образа от екрана. Оказа се, че сме едно цяло. Сега разговаряш с мен заради Въргала, нямам раздвоение на личността. Познавам ги и двамата, но хората знаят Въргала. Той обаче не би могъл да „живее" без Владимир Карамфилов.

- Какво значи семеен ерген?

- Най-хубавото - хем си женен, хем не се чувстваш в брачни окови. Със Силвето се оженихме през 1994 г., а сме заедно от 22 години. Семейството ми е здраво и това е страшно важно за мен.

- Как го постигаш, жена ти не ревнува ли от фенките?

- Не се занимавам с фенки, защото нямам време. Това, че се явявам все заобиколен от красиви жени, не притеснява Силвето - тревожно би било, ако се движа с красиви мъже.

- Има ли нещо, което все още може да те шашне?

- Направихме едно турне с музикалната група „Отряд 13" по българските затвори, включително и женския в Сливен. Разтърсващо беше - никога няма да забравя очите им. Чух много неща, които не бих искал да ми се случват - нито като изпълнител, нито като потърпевш. Нито един не ми каза, че е невинен, всички се разкайваха за стореното. Не се опитваха да се оправдават със съдбата, признаваха, че всеки сам си кове участта. На всички задавах едни и същи въпроси: „За какво мечтаеше като дете?" и „А сега за какво мечтаеш?". Често чувах „Вече не мечтая." Реших да направя паралел и влязох с камерата в една дискотека. Оказа се, че днешните млади хора са невероятно мъдри. Всичко това ме шашна.

- Що за хора са „Отряд 13"?

- Страхотни момчета, с тях ми е много добре. Те композират, свирят, пишат текстовете, пеят, без да се интересуват от парите и славата. Мотото им е: „Ние не пеем, за да блеснем, пеем, за да стреснем." Като продуцент не печеля нищо от тях, само разходи имам, но те правят много за мен - помагат ми да се чувствам добре, защото сбъдвам мечтите им. Няма по-велико нещо, почти си Господ.

- Кои са комиците в живота ти?

- Имам приятели от Перник, невероятни образи. Истинските истории, които ми разказват, са част от репертоара ми. Това са хора, които се забавляват в реалния живот, без публика - готови са да направят цял спектакъл за собствено удоволствие.

- Защо реши, че има мегдан за още едно комедийно предаване?

- Защото има смисъл в това. Смехът е философия, сатирата е елегантен изказ на житейски мъдрости. Това е силно оръжие, но не бива да се размахва като ятаган. Тогава вече няма да е сатира, а секира. Всеки човек има чувство за хумор, но е различно - като походката на хората.

- За какво изхарчи печалбата си от „Стани богат"?

- Купих си обектив за камерата. Спечелих 25 хиляди лева, тогава беше голяма сума. Отказах се на следващия въпрос за 50 хиляди, въпреки че извън играта се оказа, че съм улучил отговора. Публиката съжаляваше, че загубих още 25 хиляди, но аз бях доволен - пристигнах без стотинка, тръгнах си с 25 бона, и най-важното - стигаха ми за обектива, за който мечтаех.

- Спортната стрелба разтоварва ли те?

- Да, обичам да стрелям, но на спортното стрелбище. Имаш основните компоненти - цел, средство и способност, за да успееш. Не винаги се получава, но и в живота е така...

- Коя е любимата ти „мишена"?

- Аз съм си любимата мишена - първо да се мернем, след това да се целнем.

- Кои са най-светлите образи в живота ти?

- Баба ми и дядо ми греят в душата ми, но искам да разкажа за втория си баща. Нашите се разведоха, когато бях на 5 години. Майка ми се омъжи повторно, когато бях в трети клас. Вторият й мъж - Димитър Йорданов, е човекът, които ни отгледа, мен и сестра ми. Никога не сме се чувствали като децата на жена му, а не негови собствени. Сега е вече над 70, гледа пчели с майка ми на село, но преди това е работил в Кремиковци. При инцидент спасил живота на доста хора, като хванал горещо желязо от поточната линия с голи ръце.

- Имаш две деца - на какво искаш да ги научиш?

- Аз се уча от тях, не те от мен. Нямам какво толкова да им преподавам, не се взимам на сериозно като голямата звезда, която да е пример за поколенията. Всяко дете е уникално със собствената си философия за света.

- Колко са големи?

- Александра е на 8 години и половина (много държи на „и половина"), а Виктор е на 15. Те са потърпевши заради мен. Лишавам ги от доста неща, да не би някой да каже „А, това са децата на Въргала, затова това или онова". Не ги показвам, сещам се само за три-четири появявания по различни поводи. Едното беше, когато участвах в тв играта по БиТиВи с водещ Гарелов. Дойдоха в студиото като циганета и напираха „чичо, да ти измием джама на телевизора, хора, гласувайте за нашия татко, че вкъщи няма нищо за ядене, и шестте хладилника са празни", много сладко се получи.

- Усещаш ли пропастта между поколенията?

- Не, мисля, че имаме добра стиковка. Обичаме се, защото ни е весело заедно. Празнувам рождения си ден винаги само с децата и жена ми. В такива моменти си мисля, че съм мечтал да имам хубаво семейство и съм го постигнал супер. Е, понасям си последствията от възпитанието. Наскоро получих покана за среща с родителите на проблемните деца в училището на сина ми. Тийнейджърите не са лесни, но когато Виктор растеше, мен ме нямаше. В кратките ми завръщания вкъщи се опитвах да си „купя" загубеното време, но не става така.

- Изпитвал ли си бащина ревност?

- Не, изпитвал съм бащина гордост. Имало е моменти, когато съм изпитвал страх за децата си, дори богобоязливост...

- Какви са причините?

- Аз съм причината - страхувам се неща, които аз правя, да не рефлектират върху тях... Нали знаеш приказката за бащините грехове и изкуплението, което се пада на децата.

- Задължен ли си на някого?

- Да, на много хора, но следвам правилото „Дълговете, приятелю, трябва да се връщат." В буквален и в преносен смисъл. Запомнил съм го от оня виц, дето един магьосник сбъднал мечтата на един рицар да оближе циците на кралицата. Уговорката била рицарят да му плати 50 златни пари. Магьосникът намазал тайно корсета на кралицата с едни билки, дето й причинили страхотен сърбеж, и после препоръчал рицаря като лечител с вълшебен език. Така мераклията сбъднал мечтата си, но отказал да си плати. За да си отмъсти, магьосникът намазал панталоните на краля с билките за сърбеж и повикал отново лечителя с вълшебния език... Та, дълговете трябва да се връщат!

- Пожелай си нещо...

- Да спечеля невероятно много пари, с които да мога да заснема всички неща, които ми щъкат из главата.

Източник: Списание "Тя"