Някогашният параклис е разрушен от комунистите, изпълнителите сполетени от нелепа смърт скоро след това.

„Свято място пусто не остава", твърди една стара пословица. И тя важи в пълна степен за едно място в съвсем нелицеприятната част на София, в панелния комплекс „Младост 1".

Това е парцелът на някогашния параклис „Свето Въздвижение Господне", скътан и почти незабележим между притисналите го високи блокове. Преди разрушаването на светинята в края на 60-е години на миналия век в него са се извършвала безброй чудеса по молитвите на вярващите, а също и в близкия манастир „Св. пророк  Илия", чийто монахини се грижели за параклиса. Църковно настоятелство от жители на комплекса во главе с отец Димитър Вукадинов от църквата „Св. Георги" в съседния кв. „Дървеница"  са се заели да възстановят светинята, за която местните хора твърдят, че молитвите, изречени на мястото и сега се чуват и изпълняват. Свещеникът обаче предвижда новият градеж да е за църква, а не за миниатюрен параклис, какъвто е имало на времето, тъй като в комплекса няма храм. На мястото той е издигнал възпоменателен кръст, през който  отслужба молебени, а вярващите се молят за здраве и избавяне от беди. За да е по-голям храмът, част от реституираната си земя са дарили и жители на „Дървеница". Местните хора разказват, че на това място и сега се вършат чудеса. „У дома имахме голям здравословен проблем. На мъжа ми му предстоеше тежка операция. Лекарите не даваха гаранции за изхода й. Изненадващо за всички, въпреки напредналата му възраст, той не само я понесе леко, но се възстанови за дни и бе изписан от болницата след седмица, а по-млади хора от него оставаха с усложнение по цял месец", разказва баба Люба Методиева. Неотдавна нейната приятелка Анка Димитрова също се уверила в силата на молитвата на святото място. „Връщах се от зъболекар, бях прибрала новото си чене в джоба, увито в салфетка, бях решила да си го сложа и нося първо вкъщи, докато свикна. Като се прибрах у дома обаче се оказа, че го няма. Много се разстройх, едва бях спестила от пенсията да ми го направят. Изтичах отсреща при кръста и се помолих. После тръгнах по обратния път към зъболекаря. Не бях изминала и стотина крачки и видях в снега да се розовее салфетката с моите зъби. А наоколо много хора разхождаха кучетата си, но никое не беше ги пипнало. Това за мен е чудо и никой не може да ме разубеди", разказва собствения си опит Димитрова. Случва се влюбени двойки да пишат желанията си и да ги слагат при кръста, обозначаващ мястото на някогашния параклис. Ученици също наобикалят с бележчици насам, когато се зададат контролни и класни. Чудесата с някогашния параклис не са от вчера. За тях старите хора от съседния кв. „Дървеница" разказват и до днес. Най-покъртителни обаче са няколко случая след разрушаването му. „През 1969 - 1970 г., не помня с точност, комунистите наредиха параклиса да бъде сринат. Изпратиха няколко трудовачета с булдозер. На момчетата никак не им се искаше да рушат Божия дом. Въртяха, усукваха, качваха се и слизаха един подир друг от булдозера, казваха, че уж бил развален и не можел да тръгне. Началникът им, някакъв командир, се ядоса, напсува ги. Хвърли цигара, качи се и сам подкара към храма и пръв заби зъбите на машината в параклиса. После научихме, че няма и месец след това починал от инфаркт", разказва бай Манол. Той припомня и случка с овчар от Симеоново, който се полакомил да прибере каменно корито от двора на разрушения храм, за да пои овцете си в него. Скоро целия му добитък се натръшкал от болест и умрял. Някогашният параклис, както и близкият манастир „Св. пророк Илия" са свързани с една позабравена българска пророчица - баба хаджийка Бона Велинова (1882 - 1960 г.) от софийското село Григорево. Тя сънувала местата и архитектурата на древни манастири с феноменална точност, а вярващите ги възстановявали. По нейни заръки навремето е издигнат и разрушеният сега параклис, както и близкият манастир. Хаджийката твърдяла, че това са свети места, които трябва да се тачат и обгрижват, защото запустението им ще донесе запустение и в душите на хората, а оттам ще тръгнат и всички нещастия. Нито учените, нито богословите имат обяснение за невероятната й дарба. Благодарение на пропоческите й сънища и видения днес около София са възстановени десетки старинни манастири, храмове и оброчища. Според очевидци и разкази на нейни съселяни тя била неграмотна. Никога не е учила нито богословие, нито история. Въпреки това знаела случки, описани в Библията до най-големи подробности, познавала казаното от старозаветните пророци. Разказват, че обикновено баба Бона получавала информация за местата на заличени някогашни светилища след дни на усилени пости, както се случило и с това на параклиса в „Младост" и близкия манастир. Впоследствие археологически разкопки установили, че под сегашната сграда е съществувал много по-голям манастирски комплекс, датиращ от ІV век. В него е имало скрипториум (монашеска работилница за преписване на свещени книги), библиотека и училище. Църковното настоятелство и отец Димитър не знаят какво ще намерят в земните пластове при възстановяването на стария храм, но са сигурни в едно, че мястото е свято и на него стават чудеса.