Бившата  водеща на "По света й у нас" има 4 деца, но иска още.

Шефката на новините в БНТ и бивша водеща на "По света и у нас" Вяра Анкова има пет деца, но не се е отказала да ражда още. Тв звездата мечтаела за близнаци, а мъжът й - гръкът Томас Лафчис, нямал нищо против да се пробва да ги изработи. Когато приятелите на бившия шеф на "Левски" го подпитвали на майтап "Невръстната ти щерка Натали последно дете ли е в семейството?", той отговарял: "Засега е последно!" 

Анкова стана майка за четвърти път през пролетта на 2006-а. Малката Натали е петото дете във фамилията. Невръстната девойка има 3 каки и батко. Двете големи щерки са от предишни бракове на Вяра и мъжа й.  Многобройното семейство живее в къща в баровския столичен квартал "Бояна". Преди да се нанесе в луксозния имот Вяра и близките й обитаваха апартамент на улица "Сан Стефано". Старото им жилище е на няколко крачки от телевизията, в която Анкова изкарва заплатата си.  Читателите сигурно подозират, че новият дом на новинарката е платен със средства на развиващия мащабен бизнес неин съпруг. Подобно предположение обаче може да се окаже и невярно. Заплатата от БНТ не е единственият доход на Вяра. Тя е съсобственичка на голяма строителна фирма, основана от родителите й. След кончината на баща й бизнесът се ръководи от брат й, а Вяра редовно получава дивиденти. Въпреки завидното си финансово положение, бившата водеща на "По света и у нас" никога не парадира с парите си."Не харча много. Не съм от жените, които непрекъснато обикалят магазините. При всички случаи е правилно една съпруга да бъде икономически самостоятелна. Така се чувства повече жена", категорична е чаровната новинарка.

Вяра се омъжи за гръцкия бизнесмен Томас Лафчис през 90-те. Когато започна да се среща с него, все още не бе разведена с предишния си съпруг. "1996-а бе година на крайностите за мен - загубих баща си, но се запознах с Томи", разказва тв звездата. Нейни приятели твърдят, че покойният й татко винаги е бил най-важния човек за нея. Анкова толкова го обичала, че щом починал, се нахвърлила да бие майка си. "Бях изпаднала в шок и обвинявах мама, че не е спасила баща ми", потвърждава и самата шефка на БНТ новините. 
В първите години на XXI век семейството на Вяра и Лафчис живя в Атина при роднините на гръка. Едва през 2004-а Анкова се завърна в България. Скоро след стъпването си на родна земя тя бе назначена на ръководния си пост в националната телевизия. Благодарение на нейните усилия днес информационните емисии на Канал 1 се излъчват от модерно студио и държат приличен рейтинг. Дори и когато Вяра Анкова беше в Атина, феновете й често я виждаха на екрана - по онова време тя бе кореспондент в гръцката столица. "Заминахме, защото почина свекърва ми. Наложи се да сме близо до овдовялия й съпруг, който трудно понесе загубата. За мен доста неща са по-важни от кариерата. Затова се отказах от всичко, което имах тук. Не само в професионален план", разкрива причината за 4-годишния си задграничен престой многодетната майка. Тя твърди, че трудно се е адаптирала в Атина. България й липсвала много. В гръцката столица денят й минавал по-напрегнато, отколкото в София. Там ставала в 6.30 сутринта, за да изпрати децата си на детска градина. Следобед се занимавала с Константин (на 11 години) и с Хелена-Мария (на 9). После четяла пресата и гледала публицистични предавания по телевизията. "Гърците, като всички балкански народи, се интересуват много от политика", казва Вяра. През 2001-а лично вселенският патриарх кръстил рожбите й Константин и Хелена-Мария. "За един православен християнин това е равносилно на кръщене при папата за католиците", горда е тв звездата. Синът й Коко носи името на покойния й баща. Момчето обаче се чувства повече византиец, отколкото българин. При Хелена-Мария е точно обратното. Последната щерка - родената през 2006-а Натали, все още не се е определила каква е по народност. Дори и в атинския дом на Вяра официалният език бил българският. Децата й понякога се опитвали да си говорят на гръцки, но майка им ги скастряла. Самата Вяра не знаела езика на южните ни съседи при пристигането си в Атина. Можела да казва само "благодаря" и "добър ден". Наложило се да се запише на курсове. След година вече говорела свободно езика. И сега обаче смята, че английският й е по-добър. "За да кажеш, че знаеш един език, трябва да умееш да мислиш на него", разсъждава тя.