- Госпожо Дончева, вие сте журналистка, имате и бизнес. Какво място заема политиката във вашите приоритети?

- Политиката винаги е заемала основно място, независимо от това с какво се занимавам, защото съм човек, който има определена гражданска позиция по важните за обществото въпроси. Ако човек не се интересува от политика, значи е безразличен към случващото се около него и към средата, в която живее. В активната политика влязох през 2001 г., но преди това като телевизионен журналист съм вземала интервюта от доста политици.

- Кой от тях беше най-добър събеседник?

- За мен най-интересна беше срещата с Джулио Андреоти, с когото разговарях веднага след като свърши процесът срещу него. Първото си интервю за чуждестранна медия той даде на мен. В него застъпи тезата, че не сме виновни за атентата срещу папата и "българската следа" не води разследването в правилната посока. Това беше важна подкрепа за България в онзи момент. Затова ценя най-много интервюто с него.

- Политиката няма ли да ви раздели с журналистиката?

- Аз вече няколко пъти съм сменяла тези две роли - бях водещ на политическо предаване, след като излязох от Народното събрание. Винаги съм се опитвала да бъда толерантна към позицията на другите. Журналистиката ми дава своеобразна свобода. Не съм от тези, които сляпо се подчиняват на партийните решения. При нас в "Новото време" различните мнения не се санкционират.

- Какво ви даде и какво ви взе политиката?

- Влизането в такава сериозна сфера неминуемо променя човека. На мен политиката ми даде контакти с много хора, възможност да се влияе върху различни процеси в обществото. Като депутат в 39-ото народно събрание с моите колеги от "Новото време" внесохме около 70 законопроекта. Голяма част от тях бяха приети. Това дава удовлетворение, усещане, че си успял да промениш нещо. Още повече, че аз работех в сфери, където години наред не беше правено нищо - в сферата на културата, закрилата на децата, по отношение на геодезията - специалността, в която имам висше образование. Но пък политиката ми взе идеализма. Влязох в нея с вярата, че човек със съмишленици може да промени много неща. А видях, че политиката наистина е мръсна работа. Усещането беше разтърсващо. Това те отрезвява и от идеалист те прави реалист, стъпил здраво на земята.

- Това не ви ли отврати от политиката?

- Имаше един момент, в който се отдръпнах - когато на "Новото време" не стигнаха съвсем малко гласове, за да влезе в сегашния парламент. Да, но дойде един момент, когато си казах: "Ако решиш, че нищо не може да се промени, тогава е безсмислено изобщо да опитваш." В някои моменти съм прекалено амбициозна, така че реших да продължа.

- Трудно ли е да си политик от извънпарламентарна партия?

- Изключително трудно е и да си в опозиция, и да си извън парламента. В голямата си част хората, които са те подкрепяли, се дистанцират от теб и
тръгват подир победителя. Бях депутат от Шуменски избирателен район и като разглеждах снимки се оказа, че хората, които бяха около царя през 2001 г., преди това са били при Иван Костов, а след няколко години застанаха зад Бойко Борисов. За да се пребори с тази нагласа, човек трябва да направи нещо различно, с което отново да привлече избирателите. Със сигурност това е доста трудно. Доволна съм, че с моите колеги от "Новото време" успяхме да оцелеем през тези четири години и да се появим отново на политическата сцена.

- "Новото време" има ли структури, или е партия, която се активизира само по време на избори?

- "Новото време" е много интересна партия, защото излиза от шаблоните. Разбира се, че имаме структури в цялата страна, но за мен най-интересното е, че нашите симпатизанти не участват в някакъв партиен живот, а се мобилизират по време на избори. Но забелязвам, че много внимателно следят това, което предлагаме. Комуникацията с хората, които ни харесват, не е в читалища и по площадите, а в интернет, по форумите. На последния конгрес на нашата партия преди два месеца забелязах, че в залата има изключително млади хора. Ние с Кошлуков и Севлиевски като че сме от най-възрастните, което определя "Новото време" като партия на млади хора.

- Какво ви събира с вашите коалиционни партньори от ЛИДЕР?

- Двете партии са създадени по различен начин - ние докато бяхме в парламента, ЛИДЕР се зароди извън него. Ние имаме парламентарен опит, те са партия на предприемачи и бизнесмени, които са се сблъсквали с всекидневните проблеми на хората. Мисля, че стана един много добър тандем.

- На общинските избори през 2007 г. бяхте кандидат за кмет на София, но останахте на шесто място по получени гласове. Това като успех ли преценявате или като неуспех?

- Моят личен извод е, че софиянци още не са готови да гласуват за жена кмет, независимо дали се казва Юлияна или Татяна Дончева.

- Жените в политиката у нас досега като че ли не са достигали по-висок пост от министър. Защо?

- За една българка е изключително трудно да оцелее в политиката. Единици са тези, които успяват. Може би мъжете се страхуват от жените на ръководни постове. Жените са много безкомпромисни като ръководители, много взискателни.

Според мен има тенденция жените в голямата политика да бъдат отстранявани, ако изобщо стигнат до нея. Вижте кариерите на Надежда Михайлова и на Анастасия Мозер. Те имаха много проблеми в своите партии.

Задавала съм си въпроса защо. Вината търся и у нас, жените, които отиваме да гласуваме. Като че ли винаги се доверяваме на мъжете. Липсва женската солидарност. Забележете, че независимо дали се гласува за политически постове на избори или за победата в "Мюзик айдъл", печелят мъжете. Би ми се искало жените да подкрепят повече други жени. Самата аз съм склонна да правя това. При равни качества давам преимущество на жената кандидат.

- Не е ли нормално жените да гласуват за мъже, които харесват?

- Да, но не виждаме обратното от страна на мъжете.

- Как преценявате шансовете си на изборите в Хасково и в София?

- Всеки влиза в битката с надеждата да спечели.

- В битката за София надявахте ли се на победа?

- Аз съм реалист и си давах сметка за подкрепата, която има Бойко Борисов. Тогава целта беше да се мобилизира нашата партия и да покажем, че имаме идеи за управлението на столицата. Тази стратегия тогава успя. Сега ситуацията е различна. Надявам се хората да отчетат, че досега никога не съм била замесена в скандал не съм си слагала името под съмнителни решения, като депутат съм от малкото, които са искали оставката на министър от своето правителство, и то по една от големите телевизии. Моята съвест не можеше да преглътне някои негови решения. Тогава имах доста неприятности в партийната централа на НДСВ.

- Има ли шанс според Вас коалицията ви да участва в управлението?

- Идеята ни наистина е да влезем в бъдещото управление, защото, ако си в опозиция, е много трудно да реализираш идеята си. Но докато не се видят резултатите от изборите, няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Ние сме решили, че няма да правим безпринципни коалиции. Ще работим с тези, които подкрепят нашите идеи.

- Имахте неприятности с италианските си бизнес партньори заради голи снимки на Юлиана Кънчева в интернет, под които по грешка стоеше вашето име. Вас канили ли са ви за подобни фотосесии?

- Всички големи списания канят популярни лица, така че е нормално да са ме канили. Предлагаха ми да участвам и в едно от предишните издания на "ВИП Брадър". Аз обаче нямам нужда от този тип популярност. Малко по-дискретен човек съм.

Източник: в. "Стандарт"