Родните традиции определено могат да бъдат класифицирани като странни.

Понякога прескачаме огньове, друг път пунтираме Хелоуин и казваме, че си имаме кукери, вместо призраци и вещици. Дори отказваме да украсяваме тиквите в началото на ноември, защото най-хубавата реколта се отглежда на площад "Княз Александър I". През март ще вържем бял и червен конец за здраве, а през останалото време броим дните за почивка, които идват под формата на един или друг забравен национален празник. Важното е, че имаме Коледа, Нова Година, Йордановден, Ивановден, Гергьовден и всеки друг ден, в който можем да почетем най-ценното на българина - името. Понеже половината в офиса са кръстени с имена, които са лишени от празник, искрено завиждаме на Даката и Ванката, които повтарят Нова година. Нека се върнем обратно към традициите - те наистина са странни и за съжаление могат да се приложат в чужбина. Имахме познати, които направиха българска Коледа в САЩ и след като заклали прасето в задния двор, гостите извикали полиция и спрели да им говорят.