Ако децата ви не са чували за чичо Манчо... значи твърде отдавна не сте гледали „С деца на море“.

Ако сте запленени от магията на седмото изкуство и от опасния чар на родните кино дейци, журналистът Пенчо Ковачев разказва с любов за нашите най-известни актьори в „25 звезди на българското кино“ (ИК „Litus“).

Книгата представя някои от най-популярните български артисти. Те са не само познати лица, а любими имена от екрана. 25 от най-обичаните ни звезди си правят компания, макар подборът да не е лесен. Някои са били оценени, други – никак даже. Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Невена Коканова, Катя Паскалева, Апостол Карамитев, Коста Цонев, Ваня Цветкова, Чочо Попйорданов са няма и половината от тях.

Пенчо Ковачев умело изгражда наистина пъстра актьорска палитра: едни умеят да разсмиват, други – да мълчат. Те мислят и действат, изразяват поколението си и горят... Авторът представя актьорите така, че дори новите поколения, които не познават лично творците, няма как да не ги заобичат. Отразени са техните най-запомнящи се роли, които ги издигат като любимци на българския зрител; споделени са първи впечатления и носталгични спомени от снимачната площадка. Мнозина от тях нямат и актьорско образование, но нима някой би предположил? Някои от филмите им провокират спорове и остри дискусии. Но има и такива, в които човек лесно се познава – с тях отново и отново се смеем, просълзяваме се и тръпнем от възмущение всеки път.

В „25 звезди на българското кино“ откриваме и много неща, които досега никой не знае за любимите филми и за хората зад тях. Така например Майката на Коста Цонев много иска синът й да стане поп, но младежът избира артистична кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра и киното. „Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!“, отвръща тя. Друга култова реплика е признанието в любов на Георги Георгиев-Гец: „Цена, знай, че след киното най-много обичам теб и децата!“ Съпругата му намира бележка с този текст една сутрин, след като той рано-рано е заминал на снимки.

Книгата е увлекателно четиво, обърнато към широката аудитория, което с позитивния си заряд обгръща с любов и нежност българското кино. Тя е изпъстрена с близо 150 снимки, които са запечатали превъплъщенията на екранните ни фаворити. Сред тях поне една трета са цветни портрети. Излизането на „25 звезди на българското кино“ идва и с чудесен повод, за да зарадва киноманите. 13 януари е Денят на българското кино. Датата съвпада с първата прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант“ – родоначалника на българското кино, уви, вече безвъзвратно загубен.