-Албена, как бихте коментирали изказването на Ваня Червенкова, че иска да ви затвори устата завинаги?

-Възможността на Ваня да ми затвори устата е същата, както възможността да отслабне, а по-точно - нулева. Хубаво е Ваня да се насочи към по-реализируеми мечти, защото иначе разочарованието ще я преследва също както и наднорменото й тегло.

-Какво породи словесната война между вас двете?

-Вижте, нямам никаква война с разни хора, които дори не познавам и чието място е по складове, тържища и други бази за зареждане на алкохол. Работата е там, че Ваня сама ми се навря в краката, като си позволи по телевизията да нарече майка ми Людмила Захажаева с нецензурни и вулгарни думи, характерни за руския престъпен живот. Не знам откъде Ваня е научила тези думи и ги е сложила в речника си. Тя бе нарекла майка ми блядка, шлюха, трядка и т.н. На всичкото отгоре, неизвестно защо, Червенкова реши да лъже и говори клевети за моето семейство, за мен самата и майка ми, че сме били малтретирани, което доведе това, че въпросната личност бе наритана. След като тя си позволява такива изказвания - някаква търгашка, която е излязла по телевизията да търси внимание чрез мен, ето, получи го! Искаше да стане известна и сега стана известна като ... (пропускаме обидната дума - б.а.), каквато аз я нарекох, и тя сама си плати да излезе по всички вестници... Това е положението с нея. Ако продължава да ми се мотае в краката и да ми мъжделее пред очите, още по-унизителни прозвища ще има.



-В началото на юли Ваня Червенкова обяви, че е успяла да ви осъди. Как протече делото, какви санкции са ви наложени?

-Не може да се каже, че процесът премина така, както искаше Червенкова. Разбира се, съдът не удовлетвори нищо от нейните желания и искания. Единствено имам една символична административна глоба от 1000 лева, а милата Ваня е имала значително по-големи разходи по този процес, така че е глобила сама себе си (смее се - б.р.). Искам да уточня, че моята глоба е в полза на държавата, сега дали ще я внеса, или не, това е въпрос, който ще се реши в бъдещето, тъй като обжалвам и тази глоба. Наречената в статията „свиня" няма да може с тези пари да си закупи нито помия, нито зоб, нито каквото и да било друго. Дори и морална утеха няма да има за нея, тъй като тя ще си остане такава, каквато съм я нарекла.

Работата е там, че може би никой нямаше да знае, че тази жена е наречена, както е наречена, ако тя не бе обнародвала тези свои терзания в съда. А в съда тя се терзае дълго време, не знам защо търси атестация за себе си именно по съдилищата, тя постоянно се съди с някакви хора, дава интервюта по тези въпроси. Очевидно мястото зад щанда й е тясно и се мъчи да проникне в други среди, където на нея не й е писано, и освен позор, разочарования и провали, нищо друго не я чака. Хубаво е да се знае, че когато човек има някакви емоционални и други дефицити, няма с какво да си запълва свободното време, то апелът ми към българския съд е да се отнася по-внимателно към хората с такива проблеми. Самата аз съм юрист и по време на нашите лекции в университета ни бе обяснено и уточнявано, че съдът буквално е заливан от разни изкуфели бабички, които нямат какво да правят и се съдят за щяло и не щяло - на кого му изтупали килима над прането на терасата, на кого му препикали мушкатото..., и те ходят да занимават съда.

Тук обаче вече е работа на съда подобни жалби да ги пресява и да не ги допуска изобщо до процес. Ето само един пример да дам с момичето, което уби своя изнасилвач в Стара Загора - вижте какви сложни казуси мъчат съда, с какви морални юридически дилеми. Може ли на фона на това ти да ангажираш съдебен състав, съдебна зала, съдебен секретар, въобще да въртиш тази машина за това как е наречена някаква лелка? Съдът не е мястото, където някой трябва да си лекува болното самочувствие. Това е моя критика и към съда! Той е сериозна институция, която не трябва да се занимава с такива неща...



-Но вие не спирате да я обиждате!

-Бранислав Нушич, когото особата едва ли някога е чела, разказва в един от романите си за една дама, която завела дело за това, че е наречена „хипотенуза". Тоест всеки може да се обиди за нещо си. Ето, тя и „девствената поетеса" се обиди и заведе дело...



-Докога ще продължават съдебните ви битки?

-Честно казано, обжалвам наложената глоба, тъй като не смятам, че съдът трябва да се занимава с подобен род жалби, за подобни маловажни въпроси. Дали мен ще ме глобят 1000 лева, 100 000 лева или 5 милиона, аз така или иначе няма да си помисля, че някой ще спре да е ... (изговаря обидна дума - б.а). Нито пък има някакво съдебно решение, глоба или санкция, която нея да отърве от факта, че тя е това, което е наречена. Не съществува такова нещо! Безсмислено е съдът да се занимава с такива неща, заради което аз и обжалвам решението. Цялата история за мен е маловажна и несериозна, жест е от моя страна дори че я коментирам в момента.



-Причини ли ви някакви разходи или щети целият процес?

-Неее. Никакви щети нямам, тъй като аз съм с юридическо образование. Разбира се, за подобна смехотворна история не бих ангажирала специализирана юридическа асистенция, тъй като това е несериозно. Лично аз финансови разходи нямам. Самата тъжителка, натъжена от това, че е била наречена еди-как си, доста се наложи да плати. Това са адвокатски хонорари, експертизи, но както се казва - всеки си плаща за глупостта.

-Изпитвате ли някакви притеснения или страхове, отправяйки подобни цветущи епитети към Ваня Червенкова?


-Какви още битки трябва да води тази жена с мен? Нито я знам, нито имам някакъв досег с разни продавачки на едро, на дребно и т.н. Малко ме интересува. Ако самата тя не ми се беше навряла в лицето с безобразните си изказвания, нямаше да подозирам за жалкото й съществуване. Ако продължава да ми се вре пред очите, прозвището, което й лепнах, ще бъде за нея просто като комплимент спрямо какво друго опозоряващо мога да съчиня за нея. А както виждам, тя е достатъчно глупава да разпространява и да прави реклама на моето творчество. Статията ми по неин адрес бе публикувана в крайно нечитаем сайт, с почти никаква аудитория, а тя се постара сама да разпространи всичко за себе си, излязло от мен.



-Ваня споделя, че не е засегната толкова от обидните сравнения, колкото от думите ви, че „стрелците й били леваци, понеже не успели да я гръмнат".

-Въпросната да престане да лъже, тъй като съвсем наскоро именно вестник „Всеки ден" публикува интервю с нея по същия повод. Защото, ако за нея тази тема беше болезнена, тя нямаше да я разнася като прани гащи нагоре-надолу. Тя е написала за това нещо книга, тя няма интервю, в което да не говори за това. До ден днешен вади дивиденти от този случай и се чуди как да ни го навира в очите. Отрицателното отношение по хора, които е стреляно в България, ние го имаме, защото знаем по кои хора се извършват покушения тук... Няма нужда да напомням по кои други е стреляно. Да не се бута, където не й е мястото, това е един безплатен съвет от мен за нея, ако иска тя да си спести много разходи по дела, които, както е очевидно, не й се получават хич.

-Очевидно вие не се притеснявате, тъй като въпреки делото продължавате да я наричате с цветущи епитети. Самата Ваня твърди, че е заверила близо 15 ваши фейсбук статуса при нотариус с идеята да заведе дела.

-Милата! Хубаво е да си намери живот и вместо да чете моите статуси във фейсбук, да чете някаква друга литература, за да се обогати духовно. Доскоро ми беше мъчно за нея и аз й се присмивах, но сега виждам, че тя е страдащ човек, който няма какво да прави в своя живот. Хората са на море, хората са влюбени и се забавляват, нашата седи на опашки при нотариуси, за да заверява фейсбук статуси. Какво жалко ежедневие!

Източник: "Всеки ден"