Френската кинолегенда Ален Делон претърпя тежка сърдечносъдова операция на 18 септември и още не е изписан от болницата, съобщиха френските медии.

Преди да влезе в болницата, 81-годишният актьор се е оплаквал от болки в гърба и в краката и не може да стане от леглото.

Като че ли прославилият се с ролята си на изкусителен убиец във „В зенита на слънцето“ талант се е отказал да се бори за живота си твърде рано и дори споделя, че е готов да последва „жената на живота си“ - Мирей Дарк.

Актрисата напусна света на 28 август тази година на 79-годишна възраст. Дългогодишната бивша половинка на Ален Делон, с когото се разписват рамо до рамо с участия в 13 филма, бе сериозно болна и прекара близо година преди да си отиде в клиника след два мозъчни кръвоизлива.

Искрите между двамата пламват на снимачния сет на филма „Сбогом, Джеф“ на режисьора Жан Ерман през 1969 г. Сред другите ленти, в които звездната двойка си партнира, са още култовите „Борсалино“, „Смъртта на един негодник“, „За кожата на един полицай“.

Любовният им роман трае 15 години и двамата се превръщат в една от най-популярните двойки на епохата. След раздялата си обаче Дарк и Делон остават добри приятели, а вечният Дон Жуан признава, че тя ще му остане тръпка за цял живот.

„Днес харесвам възрастта, на която съм, а не съм на 40 г. Така няма да ми останат много години живот без Мирей, няма да страдам дълго в нейно отсъствие. Без нея и аз вече мога да се отправя в отвъдното", изповяда се след смъртта на любимата си звездата от „Гепардът“.

По-рано през май тази година Ален Делон взе решение да се пенсионира. Той разкри, че е приел да изиграе последната си филмова роля, която е написана специално за него.

В готовата лента актьорът ще бъде разтърсен от любовни трепети към жена 30 години по-млада от него, в чиито токчета ще се разходи друга френска легенда Жулиет Бинош. На режисьорския стол за трилъра с романтични нотки сяда Патрис Леконт, а премиерата му се очаква тази есен. Последната изява на Делон на големия екран бе през 2008 г., когато влезе в тогата на Юлий Цезар за комедията „Астерикс на Олимпийските игри“.