Асен Блатечки е най-енигматичната фигура в актьорските среди. От ''грозното пате'' той изведнъж яко дръпна и няма спиране. Критици са на мнение, че чаровникът с леко хъшлашко излъчване е олицетворение на най-реалния типаж ''средно статистически българин'', който си търси място под слънцето. Затова зрителите, и най-вече зрителките, адски си падат по него, пише blitz.bg.

От някогашния лъчезарен тип обаче няма и спомен – чувства се уморен и напрегнат, а сценаристи и продуценти разпъват таланта му на кръст. Асен Блатечки поразголва душата си, а там, както се оказва, не всичко е песен.

- В третия сезон на сериала ''Стъклен дом'' - ''Наказанието'', твоят герой Чарли постепенно градира към по-добро. Кой Чарли си харесваш повече – предишния хъшлашко-бунтарски или сегашния помъдрял, но пък малко окуцял?

- И двамата много си ги харесвам. В живота на хората има възход и падение, приятни и неприятни случки. Точно това ми харесва в моя герой. И затова смятам, че това е най-плътният образ, написан в тоя сериал. Много истински, жив човек, минал през какви ли не перипетии…

- Въпрос на късмет или на признание е поканата за сполучлива роля в телевизионен сериал?

- И двете. Първо, в сериалите актьорите подписват договори за конфиденциалност, от една страна, да не разказват нищо от това, което знаят. От друга страна, ние получаваме сценариите буквално два дни преди да ги снимаме и не знаем какво ще се случи напред, което е много кофти, защото сценаристите и продуцентите могат да решат да забутат твоя герой в някаква посока, която при нормални обстоятелства като актьор не би приел да участваш. Но като си се хванал…

- Актьори с невероятни заложби си хабят таланта в разни комедийни шоута, в нескопосани скечове. Въпрос на оцеляване ли е това, или има и известна доза суета постоянно да си пред камера, за да не те забравят?

- Не знам какво точно да ти отговоря, защото аз лично не участвам в такива неща, тъй като смятам, че не ставам за такова нещо. Още като студент съм се пробвал в ''Ку-ку'', като млад артист в ''НЛО''. Просто не ставам. Половината е суета, половината е оцеляване… Но не мога да виня никого.

- Зрителите с по-естетски вкус най-малкото от теб очакваха да се впуснеш в недоизкусурените, но явно добре платени телевизионни реклами. Напоследък често срещаме отегчената ти физиономия в рекламата на верига ресторанти барабар с Радина Кърджилова, Димитър Рачков, Мария Игнатова и Краси Радков. С какво те провокира подобна халтурка?

- Предложението, което ми направиха! Смятам, че рекламите са нож с две остриета. Ако си забелязал, досега не съм се снимал в никакви реклами. Защото смятам, че човек, който не се е доказал като име и като лице, много рискува с рекламите, тъй като зрителите започват да го свързват с някакви продукти, а не с професията му. В моя случай не е така. В моя случай лицето ми вече работи за мене. Смятам, че рекламите са много лесен и приятен начин да се спечелят пари накуп, ей така, буквално от въздуха. В цял свят е така. Даже в Америка има актьори, които живеят само от това. Но там парите са несъизмерими, въобще не може да се сравнява с нас. В САЩ имам мои колеги, които с една реклама са живели цели три години, при положение че не са никакви звезди там. Така и трябва да бъде, защото те /рекламодателите – б.а./ използват нашите физиономии, за да си продават продуктите. Това, че са платили на мен, на Радина, на Мария и Митко, на Краси, ще им донесе клиенти, ще спечелят също от нас.

- Разкажи нещо за семейството си? В гилдията се говори, че си бил добър съпруг и баща. Вярно ли е това?

- Ами, въобще не съм добър! Това, което правя, не смятам, че е най-доброто, но аз така го мога.

- Лесно ли допускаш жените до себе си?

- Никого не допускам лесно до себе си. Допускам всички много бързо и лесно, но донякъде. Не допускам лесно никого до себе си, дори родителите ми, лека им пръст, и тях не бях допуснал до себе си. Смятам, че всички хора са така.

- За смъртта на кои твои колеги си страдал най-много?

- Глей сега, аз се опитвам да разсъждавам философски. Не ми се получава, честно да ти кажа. Смятам, че не е справедливо, но се опитвам да разсъждавам, че това е нормалният път на нещата, че някой трябва да умре, за да се роди някой друг. Винаги ми е мъчно. Даже ей сега на идване в колата си говорехме с Чечо /Стефан Щерев, познат ни повече от ''Шоуто на канала'' по БНТ – б.а./, сетихме се за бащите си. Оказва се, че и до ден днешен се хваща как посяга към телефона си, за да се обажда на баща си, който почина наскоро. Аз пък му казвам, че моят баща почина преди девет години и все още не мога да свикна с тая мисъл. Това, че времето лекувало, не е вярно.

- Кои са ти най-верните приятели? С кои твои колеги обичаш да поседнете на чашка, на по питие, на сладка приказка?

- Обикновено това става на турнета, защото много работим всичките. С Чечо обичам, с Алексей /Кожухаров – б.а./, с Калин /Врачански – б.а./, с Васил Банов. С много, много…

- Предпоследния път, когато разговаряхме с теб, ми изглеждаше свежарка, а сега умората просто е изписана на лицето ти. Как лекуваш душата си? Алкохолът, наркотиците, безразборният секс средство ли са?

- Абе, нещо не мога да я излекувам… Натрупа ми се много, честно. Даже не знам дали е от работата или от това пътуване постоянно, нагоре-надолу. Опитвам се с хубава книга. Напоследък даже нямам нерви да изгледам хубав филм, предпочитам да чета нещо, да спортувам, такива неща. Алкохолът, наркотиците мисля, че само пречат, това е много сериозна заблуда. Според мен хората от моите среди, които имат нужда да вземат нещо, за да се почувстват по-добре и да играят, за да забравят - това е само оправдание за слабостта им.