В религиозен смисъл даването на имена е висша форма на творчество.

Преди повече от 20 години най-обичаната музика в България получи своето име. На небосклона на българската действителност се появи попфолкът, а едни от най-ранните му представители написаха имената си със златни букви в пантеона на славата. През годните жанрът се олекоти, пазарът се смачка, едно поколение фенове се смени с друго.

Лекият жанр прихвана колаборации, проекти и фючъринги. Традиционната за България R&B и хип-хоп култура станаха неизменна част от изразните средства на фолка, а на изпълнителите им беше простено всичко.

Ако в началото лекият жанр изразяваше определени нагласи у българина, то сега той е форма на социален статус и положение в обществото, катогерични са от "Като едино".

„Чувствам се като проститутка!
Нагримирана, омазана в собствената си кал.
Лековата.
В очакване на спонсор.
Отворила широко крака като манифест за независимост. Чувствам се мръсна!
От сърцето ми вече не излиза музика, а лайкове. Искам да сложа край на това!
Нали изкуството изразява душите ни?
Мислите ни.
Чувствата ни.
Какво чувствам снимана на яхта с дрон?
Нищо!

Когато камилата в клипа ми е по-интересна за публиката от мен самата, какво правя аз в клипа си?! Ами зърната ми? Преди мъжете ми правеха комплименти за това, че имам красиви очи. Сега ми казват: „Новите ти зърна са супер! Гледах ти клипа в you tube, при кого си ги направи?“

Отказвам зърната ми да са по-красиви от очите ми! Отказвам да се колаборирам, да се фючерингвам и да правя проекти.
Попфолкът е мъртъв ! Да живее поп-фолкът.

Аз съм Антонина. Последната попфолк певица.“ - заявява Антонина.