Вярата в безброй богове е съпътствала човечеството през хилядолетията. Тя се предава с лекота от родителите, държавата и обществото на децата, които израстват с идеята, че конкретният бог на мястото, на което са се родили, е реален и единствен.

Най-известният хуманист на планетата – Ричард Докинс („Наука в душата”) обаче отново е готов да разбие всички митове. В „След Бог” – която развива идеите на „Делюзията Бог” към новите поколения – ученият отхвърля убежденията, че вярата в кой да е от боговете е нужна и показва колко смислен, достоен и морален може да е животът след Бог.

Убедени ли сте в съществуването на една всевишна сила? Как се нарича тя? Библията наистина ли е добрата книга? Вярата прави ли хората по-добри един към друг?

В дванайсет кратки, забавни и информативни глави Докинс описва как животът се е развил без създател. За примитивната, вградена дълбоко в съзнанието ни склонност да се държим прилично, когато ни гледат; за нуждата от „съвест”, която да ни наблюдава, за ролята на наказанията и невидимата заплаха за вечни мъки в Ада – книгата поставя редица неудобни въпроси и се опитва да намери отговор на въпроса защо всички вярвания взаимно си противоречат и само онова, на което те учат в родината ти, е правилното.
Вглеждайки се отблизо във фактите, а не във фантазиите, „След Бог” прави нов прочит на най-важните теми на нашето време, източник на конфликти и неразбирателство.

„Нищо не доказва еволюцията по-добре от оцеляването на религиозната вяра. Вярата нагледно демонстрира, че човекът продължава да е страхливо, недоразвито същество, което за ужасява от смъртта и мрака.”
Кристофър Хичънс, автор на „Бог не е велик”