Асен Блатечки е изключително популярен актьор. В Интернет има армия от фенове. Роден е на 22 март 1971 г. в София. Увлича от рисуването и от спорта. Тренира плуване, футбол, гребане, хандбал.

От 1989 до 1992 г. е шампион на България по карате. През 1992 г. е приет в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Завършва през 1996 г., работи два сезона в “Сълза и смях" и четири в Младежкия театър. След това става свободен артист. Играе във филмите "Печалбата", "След края на света", "Мила от Марс", "Маймуни през зимата", "Шивачки" и в тв сериала "Морска сол".

Често е канен в западни кинопродукции, играл е с Бандерас, Вал Килмър, Ван Дам. Интересува се от режисура. В “Сълза и смях" постави “Побъркани от любов" с Койна Русева. През този сезон е поканен от Бургаския театър за продължението на сценичния сериал “Морска сол". От есента влиза в продължението на сериала "Стъклен дом" по bTV. Съпругата му е бивша актриса, казва се Катерина. Така се казва и дъщеря му, на девет и половина, която сега баща й учи да играе тенис. Любимият му BG актьор е Васил Михайлов. Пада си по спортните коли - има “Хонда" и “Мицубиши". Стари, но от 90-те, най-добрите години на тези марки. Обича да пие кафе, кола, бърбън. "Много ги обичам, но пия малко." Яде с удоволствие всичко, щом има месо.

Няма постоянно любимо място. "Харесвам едно, ходя известно време там и ми омръзва. Сантиментът ми е къщата, в която съм израснал. Вече ми се смеят, когато я показвам на всекиго, като минем покрай нея на "Патриарх Евтимий". Преди промените там беше Комитетът на жените на Масларова.

- Оказва ли влияние върху характера ти фактът, че си роден на 22 март, деня на пролетното равноденствие? Мистик ли си?
- Имам предчувствие за това, което ще се случи. Но не смятам това за мистично. По-скоро имам силен инстинкт. Като си поставя някакви цели или имам мечти, знам, че рано или късно ще се случат.

- Защо си тренирал карате в началото на 90-те години? Работа ли нямаше?
- Напротив, имах работа. Но тогава много се биех на улицата. Нали знаеш как е в крайните квартали. Роден съм в центъра на София, но родителите ми са от Западен парк, така наречената Коньовица. През 1980 г. ни преместиха в Младост 3 - блокът ни беше последният на София. Мислех си, че като се запиша карате, ще мога да се бия със сто човека едновременно. Постоянно се биехме.

- В банда ли участваше?
- Не, тогава нямаше банди като по филмите. Имаше групички, но чак банди - не. Биехме се например Младост 3 срещу Младост 2. Както са се биели махалите по градовете. Ръкопашни рицарски боеве. А после, като се пребием, станем приятели и отидем в някое кафене.

- Тези преживявания формирали ли са нещо у теб?
- Човек, който се занимава с изкуство - на само с актьорство, трябва да има багаж от житейски опит, от преживявания, от болки. Дисциплината от спорта ми помага да оставам в един спектакъл, въпреки че ми писва по едно време. Но и в живота познанствата ми от онова време са ми помагали. През 90-те години бяха рекетирали майка ми. Обадих се на две-три места и на другия ден занесоха букети цветя и се извиниха на майка ми.

- Имам чувството, че режисьорите в нашия театър се боят от теб. Не им трябва звезда като теб, защото няма как да блеснат. Те искат да формират актьора, като репетират с него.
- Не знам дали е защото съм известен, но да, страх ги е от мен. Има режисьори пичове, със самочувствие, които ми казват, че им е много трудно да работят с мен.

- Не се ли приспособяваш към изискванията на режисьора?
- Напротив, много съм мек, когато работя. Първо се опитвам да направя това, което иска режисьорът, защото това е неговият начин да се изрази. Когато репетирам, работя по 24 часа - не преставам да мисля за ролята.

- Има ли хора, които ти помагат?
- Да, не са много, но има хора, на чието мнение държа. Гледат и ми казват какво ги впечатлява. Напълно честно. Баща ми беше един от тях.

- Какъв е бил той?
- Беше хулиган в Коньовица. Преди промените беше шофьор и хамалин в млекокомбинат „Сердика". След това чичо ми научи всички ни да правим тапицерии. На 12 години можех да тапицирам мебели. След 1990 г. направихме кръчма, която три години работи успешно. После фалира и си загубихме апартамента, всичко. Работех какво ли не - хамалин, охрана, сервитьор. За мен срамна работа няма. Ако нямам работа в театъра и киното, мога да работя всичко. Не се притеснявам.

- Звучи доста сурово. Получавал ли си нежност в семейството си?
- Изключително готино детство имах. Разликата в годините с баща ми беше 20, с майка ми - 18. Бяхме приятели. Много свободен бях, не ме ограничаваха и винаги ми помагаха.

- Как реши да следваш актьорство?
- Случайно стана. Учителката ми по биология в VІІІ клас ме караше да ходя на театър, караше ме да разказвам смешки пред класа. После тя се премести в друго училище, заради мен направи театрален кръжок и ме извика там.

- Тя е била влюбена в теб.
- Възможно е, но така запали интереса ми към театъра. Не съм бил в никакви детски школи. Чак когото ме приеха в НАТФИЗ, баща ми призна, че това му била детската мечта. Никога не го е показвал, много корав мъж беше. Едва когато се напиеше започваше да рецитира стихотворения от български поети. Имах чувството, че знае всичките. Беше хубавец, затова го попитах защо не е кандидатствал актьорско майсторство. Той отвърна, че в махалата, където е израснал, са смятали за педераст всеки, който се занимава с изкуство. Той беше мъжкарят на махалата, нямало е как.

- Една твоя снимка по бяла фланелка и с цигара се разпространява в мрежата. В същата поза преди години се снима Марлон Брандо, когато играеше Ковалски от „Трамвай желание".
- Той лежи на сърцето ми. В живота ми е странен, идва ми повече. Страшен егоцентрик, шантав. Но актьорската професия днес е такава благодарение на Брандо. Той я промени. Първи игра лошия герой в главна роля. Първи започна да търси дълбочини в лошия герой, да открива позитивни качества и нюанси. Той наложи този документализъм в играта на актьора, към който днес всички се стремим.

- Какво е това приключение с фолкпевицата Мария. Тя ли те покани да се снимаш в клипа „Ти позна ли ме?"
- Тя ми се обади и каза, че мъжът й Ники много настоявал аз да се снимам в клипа й. Не съм близък с тях, но са ми много симпатични. Клипът няма сюжет, няма история, която може да се разкаже. Песента е за една жена, която има еротични фантазии. И аз съм мъжът, когото тя си представя. Нищо повече.

- Канят ли те за други клипове?
- Непрекъснато ме канят, но се съгласих два пъти - с Мария и по-рано с Глория. Защото ги смятам за класа над останалите. Не ми се работи с фолкпевци, рапъри, чернокожи, жълти и какви ли не други.

- А защо се навиваш на всеки режисьор, който те покани?
- Защото ми е любопитно. Не ми е интересно да се хвана с един режисьор и цял живот да работя с него. Искам нови колеги, нови провокации в нови театри. Понякога се получават такива попадения. Затова и не искам да съм щатен в един и същи театър с директор, който да ми казва какво да направя

Но е имало режисьори, с които съм работил дълги години. Иван Урумов е такъв - много си паснахме. С руснаците много добре ми се получават нещата. С двама руски режисьори съм работил - Юрий Погребничко и Алексей Любимов. Погребничко е бил асистент на Любимов в “Таганка", работил е с Висоцки. Алексей няма нищо общо със стария Любимов. И двамата имат театри в Москва. Много се разбираме. Сега, на фестивала “На брега" в Бургас, направихме “Търси се драматическа актриса" по Островски.

- Много често работиш в Бургас. Кой те откри за този театър?
- Иван Добчев преди 10-11 години. Направихме „Животът е сън" и аз играх ролята на Йосо Сърчаджиев в прочутата постановка на Армията. Според мен това е най-добрата ми роля. А Йосо игра ролята на Наум Шопов в Армията. С Добчев адски си паснахме. По цял ден бяхме заедно, после вечеряхме в кръчма, а сутрин ходехме да играем баскет, защото той е бил състезател. С руснаците си паснахме, защото са страшно деликатни хора. Царе са в занаята, изумителни! С удоволствие бих живял и работил в Русия.

- В киното те вземат само за роли на мачо, на силни мъже.
-Киното ми е длъжник. Не мога да кажа, че съм изиграл много голяма роля в наш филм.

- А в „Шивачки"?
- Хубав филм, но пак еднопластова ми беше ролята. Наистина досега нямам голяма качествена роля в киното. Дано Иво Стайков, синът на Людмил, успее да намери пари за дебюта си. Бори се от няколко години. Ако това стане, мисля, че при него ще изиграя ролята, която чакам от дълго време в киното.

- Истина ли е, че някаква жена ти e предлагала публично 500 лева, за да легнеш с нея?
- Глупости! В един жълт вестник написаха, че по време на следването в НАТФИЗ съм бил жиголо и съм вземал по 500 лева само за разговор. Ходил съм с жени на депутати, министри и прочее.

- Е, какво му е лошото!
- А след това, като съм постъпил в „Сълза и смях", било вече неудобно и съм престанал. Чисти простотии и измишльотини!

- Водиш ли кореспонденции в Интернет?
- Имам профил в Myspace, използвам го, за да се свързвам с приятели по света. Адресът дава шанс на феновете ми да се свържат с мен. Но е невъзможно - 15 хиляди фенки искат да станем приятели, а лимитът е 5000. И да искам, не мога да приема всичките. Когато мога, отговарям на хората. Не мога на всичките, извинявам им се!

- Имаш ли усещането, че днес красивите жени командват публичния ни живот?
- Не мога да кажа, защото аз не ходя на партита. Няма да ме видиш на светските събития. Струва ми се много измислена историята с българския хайлайф. Предпочитам да седна с приятели в барчето на театъра и да си кажем няколко думи. Но светът винаги се е движил от красивите жени.

- По-рано не беше така в България.
- Е, нали сега България влиза в света!

Източник: trud.bg