Валери Божинов разкри, че не е искал да губи време и не е имал търпение да предложи брак на Николета Лозанова. Затова не чакал тя да иде при него в Португалия или той да се прибере - предложил й по телефона.

Двамата ще минат под венчилото на 15 октомври в Правец. 12 дни по-рано младоженецът ще е в същия хотел в града на Тодор Живков на лагер с националния отбор, пише 24chasa.bg.

- Валери, на 7-и и 11 октомври ще слушаш отново химна на България преди мачовете на националния с Украйна и Уелс, но на 15 октомври май ти се очертава вълнуващо събитие с непозната за теб мелодия - Сватбения марш на Менделсон...
- (Смее се.) Да. Дойде ми време и на мен да направя тази важна крачка в моя живот - да мина под венчилото. Много съм щастлив. Изключително съм радостен и защото очаквам второ дете от Николета. Знаете, че първото ми е от Алисия. С Николета сме безумно щастливи. За себе си се чувствам напълно готов да извървя тази важна крачка в живота точно с Николета. Готов съм да се оженя. Осъзнаваш, че създаваш семейство, вече не си ерген, ставаш по-отговорен. Усетил съм го, почувствал съм го, предложил съм го на Николета. И съм щастлив, че тя прие. Дай боже за в бъдеще да сме живи и здрави - както аз и тя, така и децата.

- Как точно й предложи?
- Тя беше в България, аз си бях тук, в Португалия. Купих пръстена. Казах на един мой приятел да дойде да го вземе. Той дойде и й го занесе. А аз й звъннах по телефона и й предложих да се омъжи за мен. Не знаех кога ще се прибера в България, а просто нямах търпение да й предложа. Не исках да губя време. Но да ти кажа, по телефона също стана много приятно и вълнуващо. След това, като се видяхме, й го казах и на четири очи.

- Помпозна или скромна и семейна ще бъде сватбата на 15 октомври в Правец?
- По-скоро ще е семейна с близки наши приятели. Нормална сватба. Не искам да се показвам и да се правя на някакъв. Това е момент, който трябва да бъде по-скоро семейно споделен.

- Знаете ли вече момче или момиче ще е първото бижу в семейството на Николета и Валери Божинови?
- Не, още не знаем, но до няколко седмици ще разберем и това. Но водим голяма битка - тя иска да е момиче, аз искам да е момче. Ще видим.

- Тоест сега играете сериозен мач на нерви - дали ще си имате топмодел, или футболист?
- (Смее се.) Да, битка голяма е. Но важното е детето ни да е живо и здраво. Каквото е писано, такова. Но аз продължавам да настоявам, че ще е момче, а Николета си държи на момиче. Като й пиша есемеси, че съм сигурен, че ще е момче, тя се пали и се ядосва. Но нормално. Скоро ще разберем. В този мач и двамата ще сме победители.

- Остава ли ви време да сте заедно с Николета по време на бременността й заради твоите и нейните професионални ангажименти?
- Намираме време. И в момента тя е при мен. Заедно сме. Наистина е по-тежко сега, когато е бременна и по-чувствителна. Когато сме на лагери за мачове в цикъл четвъртък-неделя-четвъртък-неделя, е тежичко, защото остава сама. но тя е силно момиче. Мъжко момиче е. Грижи се за мен, грижи се за себе си, грижи се за къщата. Намерил съм уникална жена.

- Какъв е най-големият подарък, който очакваш за теб и Николета?
- Най-големият подарък ще е да сме живи и здрави дълги години и да се радваме на децата си.

- Планираш ли да посветиш на Николета евентуален гол за България при завръщането си - примерно с жест към мястото, където скоро ще сложиш венчална халка, или с жест за бъдещото ви бебе?
- Аз съм такъв, че мисля нещата на момента, не предварително. Нека да вкарам гол, пък ще видим какво ще направя. Аз съм човек на момента.

- Вероятно си бил сред най-щастливите хора от отстраняването на Лотар Матеус?
- Не е моя работа да коментирам тази тема. Каквото имах, го казах. Оттук нататък с моите съотборници трябва да мислим само за доброто на България, да мислим позитивно. Доколкото виждам, наистина предстои подмладяване. Аз и останалите по-опитни играчи ще трябва да помагаме на по-младите да се аклиматизират по-бързо и да се чувстват прекрасно в националния отбор. Трябва да сме колектив, да сме едно цяло. Защото изгубихме доста време. Много неща се изприказваха, но вече няма смисъл. Просто трябва да сме задружни и да направим и невъзможното националният отбор да върви напред. Ще е трудно, но трябва да се стараем.

- По-лесно ли ще ти е да отговориш, ако въпросът звучи така - чувстваш ли се щастлив, че пак си там, където ти е мястото?
- Имаш място, само ако си го извоюваш. Ако играеш добре и си във форма. Най-важното за добър играч е да е жив и здрав. Нормално е, когато имаш качества, селекционерът и футболният съюз да ги виждат. Има селекционери, които те харесват, и други, които не те харесват. Това не е моя работа. Тя е на терена. Наистина съм щастлив и радостен. Благодарен съм на футболния съюз и господин Мадански за поканата. Надявам се със съотборниците си да зарадваме в предстоящите два мача с Украйна и Уелс и феновете, и ръководството. Важно е да им покажем, че има надежда. Дори единият мач да е приятелски, а другият без значение за класиране. Но най-важното за България е да има положителни резултати и да дойде самочувствие за по-големи.

- Михаил Мадански обяви на глас, че няма как да се лиши от перспективни играчи в големи клубове, и то още в графата "млади", визирайки теб и Манолев. Какво си казахте, когато се чухте с временния селекционер?
- Да, говорихме с господин Мадански. И не крия, че съм впечатлен от приятелския тон, в който протече разговорът. В абсолютно джентълменски стил, наистина като приятели. Господин Мадански знае всичко, знае от А до Я за мен. Говорил е и с треньора ми в "Спортинг" Домингош Пасиенса. Друго е, когато проведеш разговор с личния треньор на даден играч и той си каже мнението като човека, който следи футболиста ежедневно.

- Поздрави ли те после Домингош Пасиенса за връщането в националния отбор?
- Да. Но всъщност дори аз го бъзикнах, след като вече знаех за разговора. На следващата тренировка му викам: "Коуч, говорили сте със селекционера на България." Той се засмя и каза: "Много си информиран, ти всичко знаеш." После ме поздрави и каза, че както за всеки, така и за мен националният отбор е голямо признание, голямо предизвикателство. Той знаеше всичко, случващо се в нашия национален отбор. Знаеше и за уволнението на Матеус. Знаеше и за ситуацията преди това. Когато един треньор иска да знае случващото се около даден футболист, няма пречка да научи всичко, във футболния кръг няма скрито-покрито.

- Беше ли те яд, когато гледаше мача България - Англия, в който британската защита игра без никакво напрежение и нямаше кой да я стресне? Примерно срещу нея да имаше нападател, минал през "Манчестър Сити", на когото поне малко от малко да му имат страха...
- Не е моя работа да коментирам мои колеги и съотборници и тяхното представяне. За това си има треньори. Гледах го мача. Жалко. Не само за мен, а и за всички вас, журналисти, фенове. И за футболистите, и за всички българи беше разочарование. Не знам, може би в този момент това ни е било нивото. Но въпреки това аз смятам, че България има доста силни млади футболисти. Гледам изявите на наши момчета в чужбина и на момчетата в България. Едно от нещата, които може би ни липсваха, се надявам, че ще го оправим сега. Вярвам, че при господин Мадански ще сплотим отбора.

И да сме задружни. Знаем добре, че трябва да си помагаме на терена. Но това, което най-много ни липсва, са победите. С тях натрупваш и опит, и самочувствие, идва ти настроение за игра. Тогава и характерът ти може да се проявява. Докато, когато само падаш, е трудно, дори и да имаш потенциал. Но в България наистина има доста млади момчета. И както казах, аз, с моя опит, и другите в националния отбор, ще помогнем за максимално бързата адаптация на по-младите, ще им помогнем да разберат, че сме едно. Няма звезди, няма лидери, няма тартори, няма тоя и оня. Всички сме едно цяло. Няма значение кой къде играе на клубно ниво. Дали някой е в по-голям клуб, а някое момче е от българското първенство - какво от това, нали са важни резултатите на колектива.

- Да те разбирам, че в новия, така наречен "подмладен национален отбор", няма да се говори за двата коня, трите коня, а за 11-те коня?
- Ама не го ли разбрахме - без колектив няма успехи. Аз примерно играя в "Спортинг". Но това, че някой футболист в националния отбор играе в "Литекс" или в "Левски", това не значи, че той има по-малка привилегия. Напротив. Единственото, което мога да направя аз, е да помогна на другото момче да е по-комфортно в отбора. Няма тартори, няма лидери.

Какво значи тартори? Аз съм играл в "Парма", в "Манчестър Сити", там не се говори за лидери. Там има отбор, играещ заедно за победите. Колективът гради успехите. Окей, извън терена всеки си има отношение, свой живот, семейство, жена, гадже. Има и момчета, които се виждат извън тренировки и мачове. Но важното е на терена, на тренировките, на мачовете да си сплотен. Не можем всички да сме приятели в живота, но всички сме длъжни да сме приятели на терена. Да има комуникация, да си говорим и да се разбираме.

- Боли ли от факта, че вече сме в една урна за жребиите за световни и европейски квалификации с отбори като Лихтенщайн, Азербайджан и Грузия?
- Не е приятно. Но това е фактът. Може би и ние сме си виновни, в това число и аз. Дай боже в близко бъдеще да се изкачим в по-предна урна. Дано максимално скоро дойдат победите, а с тях и самочувствието на победители. Дано ние, футболистите, да помогнем на треньора, а при това положение неминуемо и той ще помогне на нас. Не трябва да има групи-мрупи и други неща, които пречат. Знам, че на думи всичко изглежда лесно, а на практика е трудно. Но сме длъжни да опитаме да бъдем едно в националния отбор. И да се отблагодаряваме на треньора, който ти гласува доверие, на футболния съюз и най-вече на феновете, които най-много ги боли от разделения и липса на резултати.

- Проблемът с групичките явно властваше и при Матеус? В този период се раздухваха и безумни скандали - някой поръчал две бири, ставаше пияница, треньорът говореше, че играчите му се мислят за звезди, но не струват... На какво отдаваш тези неща?
- Знаеш, че повече се обръща внимание на тези неща, отколкото на мачовете. А напрежението после се пренася върху футболистите и оказва влияние за следващите им мачове. Знаеш, че не съм бил в националния отбор от една година и пряко не съм запознат с отношенията и за какво точно е ставало въпрос. Но си имаше треньор, който трябваше да контролира тези неща, да отговаря за тях. Треньорът е този, който трябва да сплотява и да предпазва играчите си. За мен не е нормално един треньор да обижда играчите си.

Нормално е, че очакванията стават други. Настройката към играчите става друга. Темите се преекспонират. Изобщо спира да се говори за футбол, а нали всъщност това беше неговата основна задача - в националния отбор да се говори само за футбол и да се работи здраво. Но вече казах, че не искам да се връщам на темата Матеус. Имаме си нов треньор - господин Мадански. И трябва да осъзнаем, че предстоят два много важни мача - както за него, така и за нас, но генерално за българския футбол. И в тези два мача ние трябва да дадем максималното, за да завоюваме някакъв успех. И да почнем да побеждаваме.

- Щом не си във форма, ясно е, че нямаш място в националния. И няма място за сръдни. Но ти вече сподели за голяма обида, която таите - и ти, и Станислав Манолев, и Митко Рангелов, а може би и други играчи, към Лотар Матеус. Заради отношението му към вас ли е така?
- Точно така. Заради отношението - едно казваш, друго правиш. На мен ми казва едно, на Рангелов казва друго, на Станислав трето, на Попето - съвсем различно. Когато не си откровен, не си искрен, какво очакваш? Лотар Матеус никога не е бил откровен с нас.

Не говоря само за споменатите тук момчета, а за всички. Не можеш, когато си излязъл и си играл слабо, накрая да се изпъчиш и да си измиеш ръцете с футболистите, които трябва да обединяваш и които трябва да ти вярват. Излизаш и публично ги обиждаш, без да погледнеш и своите грешки. Не е ли съблекалнята мястото за разбори, ако ще да са и на висок тон. Но ти излизаш и се цепиш: Живко бил глупав, Попов бил се хлъзнал, третият не знам си как се бил издънил... При положение че ти си ги пуснал тези момчета и ти си им възложил задачи, които явно в този ден не са се получили. Но нека не гледаме негативно назад, а да търсим позитивното в бъдеще. Имаме нов треньор. Нека да обърнем внимание на господин Мадански. Той е опитен човек с футболен поглед. Аз съм сигурен, че двата мача с Украйна и Уелс ще бъдат ново начало за него. Както за него, така и за националния отбор. И много се надявам това да се случи. Защото България има нужда от позитивизъм.

- Какво е твоето отношение към започващото ударно подмладяване - с повиквателна за Александър Тонев, с очаквани повиквателни за младите таланти от "Литекс" Георги Миланов и Александър Цветков, за 19-годишния Георги Терзиев от "Черноморец"? Предполагам, си се запознал кои ще бъдат новите ти колеги?
- Има нужда от подмладяване. За мен ще бъде удоволствие да играя с тези момчета, дори и да не ги познавам. Ти вече изброи някои имена. На мен много добро впечатление ми направи и Симеон Райков от "Левски". Има доста обещаващи млади футболисти. А господин Мадански работи с отбора до 21 години и познава всички наши таланти. Следи развитието им. Щом тези момчета не само играят, а някои от тях са и водещи фигури в отбори като ЦСКА, "Левски" и "Литекс", значи са заслужили да им се обърне внимание. В младостта е бъдещето, нека бъдем реалисти. След още 5-6 години и аз ставам от старите, но докато си млад, трябва да се бориш, да дадеш максималното и да покажеш на хората, че си заслужава да ти гласуват доверие. Но пак казвам - ще направя всичко да помогна на по-младите. Защото знам какво е да си бил млад и да имаш нужда някой да ти подаде ръка. Не че сега съм много стар, но просто съм натрупал опит. Минал съм през доста отбори и знам за какво става въпрос. Но младите момчета нека знаят, че ще се чувстват перфектно в националния отбор.

- За финал нека поговорим и по друга много популярна тема - отношенията Валери Божинов - Николай Михайлов по време на лагерите и мачовете за националния отбор. Май е време на някоя тренировка да се избъзикате, като му биеш 5 дузпи, за да се разбере, че на футболния терен няма място за драми от личния живот...
- Всички вие ще видите още на първите тренировки, че няма никакви драми с Ники. Никога не сме имали проблеми. Ние сме колеги, ние сме приятели, ние сме съотборници. Ще делим победи, ще делим загуби, ще делим радости, ще делим разочарования. Ние сме пълни професионалисти. Той има доста футболен опит и трупа успех след успех в "Твенте". Аз също съм натрупал много опит по време на своята кариера. Трябва да мислим единствено за доброто на националния отбор на България и да радваме с изявите си - той да спасява вратата ни, а аз да вкарвам голове във вратата на противника.

Интервю: Найден Тодоров