На 14 февруари голяма част от света чества романтичната любов, а в България празнуваме и Трифон Зарезан – празникът на лозата и виното. И докато ние зарязваме лозите, в Австралия берат гроздето. Какво по-хубаво от това да обединим двата празника в едно?
Можем да го направим с цветя, добра храна или добро вино, a ние ви предлагаме към това да добавите и добрата история. Историята за невероятния успех на една млада българка, чийто професионален път я отвежда не само надалеч – в Австралия, но и нависоко – сред най-уважаваните в бранша й.

Нейно вино, само преди няколко месеца стана носител на трофеите “Най-добро червено вино за 2017” и “Най-добър шираз (сира) за 2017”. А на 30 януари тази година още две нейни вина са наградени с най-високи отличия - платинен медал и трофея “Най-добро вино - шираз” на Winemaker Challenge 2018 в САЩ, а второто вино печели златен медал.
Елена Голакова – Брукс е родом от Лясковец и животът й е свързан с виното и любовта към него от ранна възраст. Съдбата се погрижва тя да се озове на правилното място в правилния момент и подрежда живота й по толкова интересен начин, че към момента името й е спрягано като една от най-ярките звезди на виното в Австралия. За да обясним нагледно: да пробие човек в австралийското винарство е горе-долу като да стори същото на Уолстрийт. Пътят от Лясковец до Аделаида Елена изминава благодарение на контактите си с австралийските винари, които през 90-те години на 20 век са наети от няколко български изби, за да направят виното им подходящо за вкуса на западния пазар. Елена се оказва подготвена да превежда на австралийците в Лясковец и това се оказва решаващо за бъдещата й кариера. През 1998 година тя е вече в едно от най-добрите винарски училища в света в Университета в Аделаида. Оттук нататък са необходими „само“ адски много учене, работа, страст и отдаденост.

Вече десет години проектите на Елена Голакова- Брукс са толкова успешни и награждавани, че тя държи в колата си един чифт обувки на токчета, с които да смени ботушите, в случай, че се наложи да се яви на награждаване на вината си. Веднъж, връщайки се късно вечер от подобно събитие по време на прибирането на реколтата, Елена едва има време да се преобуе преди екипът й в избата да я подкани към действие с думите: Run, sister, run! (Тичай, сестро, тичай). Обувка на токчета и ботуш стават част от логото на серията й вина Sister’s Run, а Елена не е спряла да тича и до днес. За вината на Елена Голакова-Брукс вече се говори като за австралийска класика, а на професионалното й бъдеще се предричат неограничени хоризонти. За нас, нейните сънародници, е чест и удоволствие, че от 2017 година вината й вече могат да бъдат намерени и у нас.