Няма жена, която да не мечтае за голям бюст. Благодарение на звезди като Кейти Пери и Ким Кардашиян, които разказват открито в социалните мрежи за усъвършенстване на фигурата си, мамопластиката и досега е най-популярната хирургична операция. В световен мащаб все по-често се говори за неблагоприятните й последствия.

В САЩ гражданственост придоби терминът breast implant illness (BII), или заболяване заради гръдни импланти. У нас обаче е бяла тишина, като изключим нашумелия преди време скандал с френските импланти PIP, наблъскани с промишлен силикон за... матраци. Списание DIVA! издири жена, която не само без жал се раздели с мечтата си, поставяйки на първо място здравето си, но и смята за свое задължение да предупреди другите жени за опасностите. По нейно настояване не споменаваме името й, както и това на лекаря.


„Вече бях родила, когато на 38 години реших да увелича бюста си. Чувствах се несигурна в себе си и външността ми създаваше комплекси. Но аз се отнасям отговорно към здравето си и не бих си сложила нещо, което да ми навреди. Точно тогава излязоха имплантите на McGan. В сайта на пластичния хирург, на когото реших да се доверя, бяха представени като безопасни с доживотен паспорт анатомични и с грапава повърхност. Единственият риск бе капсулната контрактура (образуваната около имплантите съединителна тъкан прави гърдите твърди и болезнени – б.а.), но тя не може да се избегне. Моя приятелка вече си беше поставила и ми хареса естественият резултат. Избрах малък размер – 240 кубика, тъй като не иска да личи толкова.

Първоначално бях щастлива, но след 8 години започнах много често да боледувам. Нощна треска с висока температура, инфекция на ушите и синусите, обща отпадналост, болки в мускулите и ставите... В края на 2016 г. след поредната треска на сутринта открих, че дясната ми гърда е отекла. След месец на антибиотик проблемът изчезна. След 2-3 дни отново имах треска и подуване. Ходих на ехограф, консултирах се с хирург и мамолог. Успокоиха ме, че няма нищо страшно – на снимките се виждало само малко прегъване. Опасявайки се от руптура (разкъсване на обвивката), хирургът ми реши да замени единия имплант.

Той ми се полагаше безплатно, но аз пожелах нов чифт и си доплатих. Пак същият размер, но вече на Allergan – фирмата, която купи McGan. След като излязоха резултатите, си отдъхнах. Както ми обясниха, причината била насъбрала се лимфна течност.
Междувременно мой близък се разболя тежко и 10 месеца се наложи да го гледам. Появата на стрелкаща болка в ръцете, раменете и гърба, както и в областта на сърцето, си обяснявах с преумора. Явно адреналинът ме е държал, но в един момент аз самата се тръшнах. Нямах сила да стана от леглото. Не можех да ходя, да се храня, да си вдигам ръцете.

Станах кожа и кости. Появи се и режеща болка при вдишване, косопад, загуба на памет, замаяност. Последните отдадох на напредването на възрастта и ниското кръвно. Направих си пълни кръвни изследвания, включително на щитовидната железа и на хормоните. Нищо. Само леко ускорена утайка, която можеше да е от всичко. Имуностимулантите, които приемах, не помогнаха. Бях отчаяна, чувствах, че умирам. След 2 месеца ми се поду отново гърдата, този път лявата. Пак ехограф, мамолог, антибиотик... Тогава разбрах, че имам проблем и с вторите импланти.

Започнах да чета чужди сайтове. Само там намерих информация за breast implant illness. Както се оказа, едроклетъчният лимфом, който често свързват с текстурираната повърност на имплантите, може да се развие от 8 до 28 година от поставянето им. В англоезичната група във фейсбук Breast Implant Illness and Healing by Nicole няколко жени споделяха, че са заболели. Но той не е единственият проблем. Реагирайки на чуждото тяло, организмът може да отключи автоимунно заболяване от рода на лупус, болест на Рейно, фибромиалгия, склеродермия, Хашимото, ревматоиден артрит...

Тогава реших да махна имплантите. Подкрепа получих от посестримите по нещастие, семейството ми не знаеше нищо. В болницата хирургът предложи да ми сложи трети чифт, но аз само го погледнах в недоумение. На какво основание, след като състоянието ми е било животозастрашаващо - едната капсула е била извадена на парчета, другата била цяла, но със серозна течност. След операцията 2-3 месеца бях на детокс диета. Дори да е цял имплантът, той пропуска.
Чувствам се съвършено нов човек – енергична и бодра. Вече не ме интересува как изглежда бюстът ми. Важното е, че мога да си поемах въздух дълбоко, а не повърхностно.

Съжалявам единствено, че до първата операция не съм се обичала достатъчно. Както и че не се информирах своевременно. Можех да си спестя повторната операция, болките и разходите. Имах късмет, че при мен гърдите се подуха и навреме разбрах за проблема. Животът ни е даден, за да се учим. Не смятам, че подобни неща трябва да се премълчават. Предупреждавам всички мои познати с импланти, но повечето казват, че не биха ги махнали. Когато разбра за перипетиите ми, синът ми каза: „Мамо, ти си интелигентна жена. Как можа да си го причиниш?” Боже, колко сме глупави понякога жените.”