Днес отбелязваме Международния ден на труда. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света.

Това е и ден на левите движения.

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на социалните права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. В България денят се чества като празник от 1939 г., като след идването на комунистическия режим се празнува организирано от всички граждани. След 1989 г. продължава да бъде национален празник и неработен ден, но не се провеждат никакви специални мероприятия, организирани от властта.

1 май е и последният ден от годината, в който работим, за да попълним държавния бюджет. Денят, в който гражданите спират да работят за правителството, за да си платят данъците, и започват да работят за себе си тази година е 2 май. През 2015-та българите ще изработят средно по 226 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2015). Това означава, че през текущата година са необходими 121 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Важно е да се отбележи, че дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от близо 2.5 млрд. лева.

Най-много дни през 2015 година ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – цели 35. От друга страна за приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. Що се отнася до осигуровките ще ни трябват 30 дни, от които 21 за социално осигуряване, а 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – само за една седмица. Любопитно е да се отбележи, че 8 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси.