Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне, Йохан Волфганг фон Гьоте, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Мартин Валзер са сред най-бележитите представители на немскоезичната литература, чиито произведения оказват огромно влияние както в родните си страни, така и по света от Романтизма до наши дни.

В своя труд „Немски литературни простори“ Венцеслав Константинов излага размишленията си върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта и др., намерили своето отражение в живота и творчеството на тези световно признати немскоезични литературни дейци.

Есетата на Венцеслав Константинов в труда „Немски литературни простори“ са естественото продължение на дългогодишната му работа върху творчеството на големи немски писатели. Той завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и става преподавател по превод на немскоезична поезия.



Живее в Германия като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Участва в научни конференции и чете лекции в редица университети в Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Берн, Цюрих, Лозана, Прага, в Нюйоркския щатски университет в Дженесио и др. Автор е на есеистичните книги „Писатели за творчеството“ (2007), „Флейтата на съня“ (2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки“ (2011) и др. Пише също афоризми, стихове, студии, статии; изготвя радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература, а в негов превод на български език са творби на Гьоте, Хайне, Рилке, Томас Ман, Стефан Цвайг, Валтер Бенямин, Хайнрих Бьол, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Фридрих Дюренмат, Макс Фриш и много други. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена (1993), Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006), Наградата на София за литература (2013) – за антологията "Великите немски поети от XII до XX век" (2012).

*
„Всяка епоха си има своите задачи и тяхното решаване импулсира прогреса на човечеството.“

Хайнрих Хайне