За последен път певицата Йорданка Христова събра толкова много почитатели на едно място. Преди броени дни звездата на българската сцена отбеляза 55 години професионален път в зала 1 на НДК и неочаквано обяви, че това ще е последният й самостоятелен рецитал.

"Абсолютно всички, които ми се обадиха, казаха: "Не може да бъде!", "Защо? Ти пееш по-добре от преди!" Но аз сама правя абсолютно всичко. Нямам постоянен оркестър или музикант до мен. Всяко нещо - от А до Я, трябва аз да го измисля.", коментира певицата пред "Монитор".

Тя благодари на трима души, които много са й помогнали – дъщеря й, братовчет й и режисьорът Петър Бакалов. Ако някой каже - "Ето ти 70 000", може и да направя, може и да е по-различно, но да се наема отново сама да правя такова нещо – нямам сили вече!"

Христова обясни, че няма да престане въобщее да пее. Започва да пътува . "На 28 ноември отивам в Русия, до края на годината ще ида в Турция да пея за българската общност. Догодина имам предложения за няколко европейски столици и есента на 2019-а ще имам доста изяви в Америка и Канада. Мога да ида и в Далечния изток.", коментира следващите си участия примата на естрадната сцена.

Йорданка Христова прави и равносметка за 55-годишната си кариера: "Човек се учи непрекъснато. Пея толкова години и все още не знам много неща за тази магия на сцената. Нямате представа колко съм щастлива от тази енергия, която беше в зала 1. Мои познати се обаждат и ми казват: "От два дни не съм си взимал лекарствата, защото ти лекуваш“, „Болеше ме глава, като дойдох, и след концерта ми мина".

Певицата призна, че обича да работи с Орлин Горанов, Васил Найденов, Георги Христов. Като най-труден момент в кариерата вижда януари 1990 г. Имало е кратък момент, в който не е можела да пее. За седмица се оправя, но е преживяла голям стрес.

"Никога не съм искала да бъда номер едно. Като отида на фестивал, винаги много се подготвям, но никога не съм разочарована, ако не взема награда.- споделя Йорданка Христова - Да, много съм щастлива да ме оценят, но не отивам за победа. Хубава е спортната злоба, но я нямам. Нямате представа аз как си пилея времето. Занимавам се с какво ли не, събирам се, когато трябва да направя нещо, правя го, и после пак - гледам си сериалчета, чета си книжки, играя карти, приятели имам много. Не бих могла да живея с огледалото пред мен, с моя образ в него и да вървя само напред в тази посока."