Вокалистът на "Сигнал" се радва на двете си внучки и ще покорява музикалната сцена с новата си група "Легендите.", пише bliasak.bg.

Ето какво споделя Данчо в интервю:  

- Данчо, как е да свириш в две групи едновременно?
- (смее се) Мани, мани, ще започна и в трета! Шегувам се, разбира се!

- Какво се случва със „Сигнал“?
- Всичко е наред, в края на юни тръгваме на западноевропейско турне. Ще имаме 4 концерта - в Германия, Брюксел, Цюрих, Виена, след това се връщаме и продължаваме с регулярните концерти в България.

- Как се роди новата група „Легендите“?
- По идея на Косьо Марков, басиста на „Тангра“. Той ми се обади един ден и ми каза, че иска да поговорим по един въпрос. Видяхме се и Косьо ми обясни точно каква е идеята. Каза, че е говорил с Косьо Цеков от „ФСБ“, Стенли от „Тангра“, Любо Киров и с Митко Кърнев от „Д2“. Нищо специално не е имало като подготовка, събрахме се и решихме да направим тази супер група. Като, разбира се, едното няма нищо общо с другото, в смисъл, че „Сигнал“ си остава приоритет за мен. След 37 години не бих се сетил за нещо друго. Все пак оттогава съм водач на тази група и момчетата разчитат на мен, пък и аз разчитам на самия себе си с тяхното участие. Ще продължим напред до 40-годишнината и нататък, Дай Господ!

- Какво ще се случва занапред с „Легендите“? Нали продължавате след наградите на БГ Радио?
- Да, продължаваме! Ще имаме няколко концерта в големите градове на България, в летните театри. Някъде декември месец ще завършим да речем първа част от този проект в зала 1 на НДК с голям концерт в София. Той ще включва най-големите хитове на всички от нас. Много е хубав репертоарът, защото просто няма слаба песен, то е хит до хит. Това ще ни улесни много по отношение на това, какво ще предложим на публиката. Тя най-вероятно ще остане много доволна от всичко.



- Ще ти остане ли време за почивка със семейството?
- Да, няма проблем! Всичко е под контрол, както се казва! (смее се)

- А за двете внучета остава ли ти време или поотделно се случват нещата?
- На Великден бяхме до Гърция. Цялата фамилия отидохме до Кавала, взехме и внучетата. Там обърнах внимание на двете едновременно, разхождайки ги. Даже Ния казва: „Това море какво е?“ Отговарям: "Гръцко!" Тя: „А кога ще ходим на нашето море?“ Отговорих й, че няма проблем, когато се върнем, тогава! (смее се) Много е човешко всичко това, което се случва с тях и съм на седмото небе от щастие!

- А пеят ли?
- За Алиса не мога да кажа, защото тя, освен да реве, нищо друго не прави. Все пак е близо осем месеца, много е мъничка. Но Ния идва вкъщи с някакъв микрофон, баща й й е купил една китара. Вика: „Дядо, ти ще свириш, аз ще пея! Мисля да ставам певица!“ Съгласявам се веднага и започваме да свирим и да пеем. Все още детински разсъждава, тя е на три години и половина, но усещам, че я влече това нещо и не й е безразлично.

- Съпругата ти Марияна как е?
- И тя е на седмото небе! Много сме щастливи и двамата с двете внучки. Това се шегуваме, че който има внучки, да си ги гледа! Лора в момента пътува много и бебето го гледа баща й Валентин и неговите родители. Алиса в момента е във Варна, но след няколко дни ще я докарат при Марияна.

- Искаш ли едно внуче Данчо?
- Не! Искам едно внуче, но не да е Данчо. Ние с Мариана нямаме подобно схващане за имената на внуците и на децата. Навремето си ги нарекохме Даниел и Лора, абсолютно нищо общо с имената на техните баби и дядовци. Открай време разсъждаваме малко по-разкрепостено и модерно в това отношение.