Делото "Маргени" е тръгнало като развален телефон. Ролята на такъв е изиграл Димитър Вучев-Демби, когато през 2005 г. е подал сигнал за трите покушения, които братята готвели.

В края на август Вучев отишъл в отдел "Наркотици" на тогавашната Дирекция на националната полиция и "разкрил" пъклен план за 2 разстрела. Единият, според сигнала му, бил на депутат от "Атака", който живеел в престижния столичен квартал "Изток", пише "Стандарт".

Другата мишена бил бизнесмен от Сандански. Единствено третата мишена била известна тогава - известният контрабандист на цигари Иван Тодоров-Доктора. Това потвърди вчера пред "Стандарт" Николай Спасов, бивш служител в отдел "Наркотици" в ДНСП, който е основен свидетел по делото.

За да хванат думите му дикиш, Демби пратил при полицаите Мартин Станков - Рашо - бивш силовак на Косьо Самоковеца. Той заявил, че е чул за 3 убийства, силно се страхува за живота си и че повече подробности знаел Демби. На другия ден Вучев се появил в целия си блясък в полицията на пл. "Лъвов мост".

Посрещнал го служителят от наркоотдела Николай Спасов. Демби патриотично заявил, че "с приемането на страна ни в ЕС не може и не трябва да се допуска подобна дестабилизация". Той се заклел, че нещата, които разказва, са чути от Бисер Илиев - дилър и приближен на Маргените. На него били поверени организацията и следенето на мишените. Демби спестил на полицаите, че прякорите на Илиев са Били Лъжеца.

"В групата за мокри поръчки са Бисер Илиев и още двама, съпричастни към убийството на Валентин Алексиев-Лисицата", казал им Вучев. Едва по-късно, през септември, Николай Спасов и колегата му Иван Иванов, тогава шеф на сектор "Престъпления против личността" в ДНСП, установили, че визираните от Демби участници в заверата са високопоставени лица от политическия и бизнеселита.

"След като проведохме издирвателни мероприятия, разкрихме, че всъщност депутатът от "Атака" е генерал Любен Гоцев, а "бизнесменът" е роденият в Сандански Никола Дамянов", заяви вчера Спасов.

Той свидетелства в петък пред състав на Апелативния съд. Думите му обаче останаха неразбрани за хората в съдебна зала. Прокуратурата призова Спасов, който започва разработката за подготовката на разстрела на тримата заедно с Иван Иванов, който сега пък оглавява сектор "Криминални престъпления" в Главна дирекция "Криминалната полиция". Двамата обаче трудно ще могат да обърнат делото срещу Красимир и Николай Маринови-Маргините, които бяха оправдани от състав на Софийски градски съд, че са поръчали смъртта на тримата.
По-късно полицейското разследване успява да накара Бисер Илиев и друг участник в заверата - Велин Добрев, да проговорят и да участват в следствените експерименти по делото. Илиев е човекът, който следи "обектите" на бъдещите атентати. Затова той показва няколко адреса - будка за вестници в кв. "Изток", от която ген. Любен Гоцев си е купувал вестници и където Илиев го е следял, както и негов адрес на ул. "Жолио Кюри". След това Илиев води униформените до адрес на Никола Дамянов на ул. "Сан Стефано" в столицата.
След това Били Лъжеца завежда полицаите до гараж в кв. "Лозенец", за който обяснява, че му е даден като адрес на Иван Тодоров - Доктора.

Мартин Станков - Рашо изчезва, след като МВР го погва като част от наркогрупата на Златко Баретата. Единствен в ролята си на разкривател на престъпления остава Димитър Вучев-Демби. Освен че разкрива плановете за убийството на Гоцев, Дамянов и Доктора, той прави следваща крачка - разкрива пред МВР схемата на действие на Златко Баретата. Според Вучев, той е "Дон Корлеоне на българската мафия". И това дело обаче се гледа като римейк на оригинала, след като едни от съдебните заседатели се оказа в ареста като участник в педофилска мрежа.

Димитър Вучев-Демби бе също призован да разкаже как е подал сигнала за готвеното покушение срещу тримата, поръчани от Маргините, но той не дойде.

На следващото заседание през януари главният секретар на МВР Калин Георгиев ще трябва да донесе цялото оперативно дело с разследването на Маргените. Той обаче няма да го направи, за което ще изложи писмено мотивите си пред съдията Спас Иванчев.