Дениз Чакър изгражда един от най-запомнящите се образи в сериала "Листопад" - този на лошотията Ферхунде. 28-годишната актриса няма кой знае какъв опит пред камерите, но в излъчваната по Би Ти Ви поредица показва забележиелна игра. Как успява да влезе толкова добре в кожата на героинята си и дали двете си приличат? Отговорите на тези и други въпроси прочетете в това много вълнуващо интервю.

- Дениз, приличаш ли по нещо на Ферхунде?

- Станахме много добри приятелки с моята героиня. Тя е преживяла повече от мен и ме научи на много. Ферхунде обаче е труден характер и в това отношение с нея доста се разминаваме.

- Какво ти даде ролята?

- Шанса да работя с много големи актьори. Този сериал за мен е нещо като продължение на 4-годишното ми образование. Истинска школа! Завършила съм актьорско майсторство, но именно ролята на Ферхунде ме изгради като артист.

- Как реагират хората, когато те видят на улицата?

- Никога не са се опитвали да ми удрят шамар, въпреки че аз съм лошата в "Листопад". И това се дължи най-вероятно на факта, че с играта си се опитвам да обясня поведението на Ферхунде. Тя всъщност носи скритата, тъмна част на всяка жена. Не са малко онези, които ми казват: "Давай, продължавай в същия дух, пълен напред!". Ферхунде е твърде умна и хитра жена.

- А каква е Дениз Чакър в реалния живот?

- Завърших Държавната консерватория в Анкара през 2004 г. с профил "Актьорско майсторство". След това се преместих в Истанбул, където започна моето приключение с професията. На 31 декември 2009-а навърших 28 години. Освен в "Листопад" играя и на театрална сцена - в драматизация по Шекспир.

- С кого от колегите си в "Листопад" си приятелка?

- Чудесен екип сме. Снимаме драма, но в паузите между отделните сцени много се забавляваме. Батко Халил е страхотен човек. Като усети атмосферата се нажежава, разсмива ни с вицове и веднага се отпускаме. Когато филмът приключи, пак ще си останем приятели.

- Как прекарваш свободното си време?

- Снимам с фотоапарата си. Това е най-голямото ми хоби.

- Фотограф, тв звезда и театрална актриса... Къде се чувстваш най-силна?

- Театърът е моята стихия. Най-свързана с изкуството се чувствам на сцената. Там се вълнувам най-много.

- Винаги ли си искала да си актриса?

- Да, това беше детската ми мечта. Всичко, за което съм си мечтала ми се случи. Толкова много и толкова отвътре съм го искала, че Господ ми го даде.