- Део, ти си харизматичен образ. Разкрий малко от щрихите на твоя талант, които може би никой не подозира...

- Трудно е човек да се самоанализира. Аз самият не претендирам да зная рецептата, нещата се получават от само себе си. Зная, че изпитвам уважение и обич към зрителите, и се старая да го демонстрирам. В контакта с публиката трябва да покажеш, че човекът срещу теб е най-важният, да не тикаш напред своето собствено его. Ако ти проличи колко много се самообичаш или ако покажеш, че шубето те стиска за гърлото, изгубен си! Затова - смелост! Кой класик беше казал, че смелите са винаги красиви?

- Заобикалят те стотици фенове. Дали не си мечтаеш за известна анонимност?

- Която мома не обича да я щипят, да не се хваща на хорото! Досега поне известността повече ми е помагала, отколкото обратното. Например банкерите сами идват да ми предлагат изгодни кредити. Както си обядвах в един ресторант, при мен дойде дилър на известна марка автомобили и ми направи суперпредложение, от което се възползва... Лора! (Смях.) Аз имам шофьорска книжка, но предпочитам да ходя пеш. Май скоро ще получа разширени вени от това бродене из София, познавам и най-тайните улички и сокаци. Е, понякога става тегаво, като се строят майки, дечица, баби за снимка. Но един път ми се случи забавна случка. Вървя си из центъра, нахлупил шапка, с тъмни очила на носа, бързам за някъде и изведнъж - бам! - спират ме двама засмени младежи и питат: "Може ли снимка?”  Ух, викам си, пак ме разконспирираха!

И заемам поза, чакам да застанат до мен. А те ми тикат фотоапарата в ръцете и самите застават чинно на фона на Партийния дом... Щракнах ги набързо и след това цял ден се смях. Що се касае до анонимността, то тя е форма на свобода, а за свобода кой не мечтае? Получавам си своята доза неизвестност, когато почивам на любим гръцки остров или в някой европейски зимен курорт. Отдъхвам си, а после още на границата митничарите ме почват: “Ей, Део, какво си купи, имаш ли стока за обмитяване?” И всичко тръгва отново.

- Имало ли е случай да се почувстваш застрашен от обичта на публиката?

- Е, чак толкова не. Те моите фенове не са от типа на футболните. Малко са по-миролюбиви и по-нетифозни. Единствено по време на Х-Factor при огромното струпване на хора се случваха и критични моменти, но аз това го отдавам на самата привлекателност на предаването, на очакванията и надеждите, които пламват у хората. Така че френетичните крясъци и блъсканицата в случая не са моя заслуга.

- Дали заниманията с йога отново ти помагат да влезеш във форма, или търсиш нов релаксиращ елемент в живота си?

- Изкарах чудесна зима, с не много интензивни ангажименти, с достатъчно време между тях, за да успея да отида на зимен курорт в Алпите и да си взема десетина слънчеви бани на остров Бали. Релаксирахме заедно с Лора, кичихме се с цветя и плувахме из тихите лагуни. Хапвахме странни и екзотични неща... Що се отнася до йога, то първоначално я приемах като чист спорт (винаги съм спортувал, още от малък - фехтовка, карате, колоездене, скейтборд, културизъм, сноуборд, уиндсърфинг, пешеходство, хип-хоп), но впоследствие почувствах, че съм очарован от простите и естествени идеи на философията йога, която е едно човечно и природолюбиво учение.

- Жълтите медии не престават да се интересуват от развоя на твоя роман с Лора. Как върви той?

- Романът ми с Лора, за разлика от този на Яворов с неговата Лора, се развива добре. (Смях.) Благодаря.

- Миналото лято записа с Дичо парчето “Няма да дам”, което беше избрано за саундтрак към филма “Пистолет, куфар и три смърдящи варела”. Какво ново предстои в музикалната ти кариера? Аз бих искала да видя съвместен проект с твоята чаровна сестра с невероятен алтов глас Марина...

- “Няма да дам да бъда сломен!" Силни думи, хубаво парче се получи. Дичо е човек, белязан от Господа. Винаги съм отворен за нови проекти с него. Когато излезе първият ми албум, озаглавен “По-добре недей”, Лили Иванова ме посъветва с хумор “По-добре не пей”. Аз обаче реших да не я послушам и продължих. В интернет песните от албума имат стотици хиляди слушатели. Това ми дава самочувствие и усещане, че не съм работил напразно. Много харесвам “Д-2 и Део - две напред”. Дори така кръстих фирмата си. Прекрасно е парчето на Явор Русинов “От очите ти дъжд вали”, което той написа по мой текст. Човек не пее с гласа си, а със сърцето. Не е нужно да ехтиш като камбана, да трошиш кристални полилеи, важно е да можеш да предадеш послание към останалите хора, които те слушат. А това може да стане и с шепот, дори и с дрезгав глас, както го правеше Висоцки. Или по един простичък и затрогващ начин - като Марк Бернес например. Съвместен проект със сестра ми Марина? Това е добра идея. Но не зная как ще се съчетаем, все пак тя пее джаз, а това е една доста специфична и сложна музика... Сестра ми се занимава изключително сериозно в тази област, записа и музикална магистратура в Софийския университет, изобщо - израства пред очите ми. Ще казват един ден: “Ето, това е братът на Марина, джазовата дива!”

- А филмови оферти? Или нещо ново с дългогодишния ти приятел - продуцента Нико Тупарев?

- Радвам се, че толкова хубави български филми се появиха напоследък. Играл съм вече в няколко филма, от водещи роли до мълниеносно проблясване в някое камео. И двете ме забавляват еднакво. Покойният Хачо Бояджиев навремето ме канеше да играя в телевизионна пиеса в главната роля. Помислих и му отказах, а той ме клъвна в неговия стил: “Защо се отказваш? Малки са ти ташаците?”

Е, имах си съображения, които сега няма защо да споделям... Никога няма да забравя участието си в “Кислород” на сцената на Театър 199, постановка на Галин Стоев. Авторът - руснакът Иван Вирипаев - впоследствие бе признат за драматург от световна величина. Той ни гостува в България, направихме театрален маратон, като се играха руската и българската постановка една след друга. Сложна пиеса, за тренирана и изкушена публика, играхме я два сезона заедно с Радена Вълканова и Николай Мутафчиев. Невероятно изживяване! Но аз съм си телевизионен водещ, не съм професионален актьор. Независимо от големината на някои мои органи... (Смях.) А с Нико все така сме приятели. Той очаква от мен да съм по-инициативен, а аз очаквам, ако той има идеи за мен, да дойде и да ги сподели.

- В друго интервю казваш, че въпреки твоите 37 години се чувстваш на 18-19. Дали това е генетично заложено у теб, или естеството на работата поддържа това усещане?

- Сигурно е генетично, защото пък майка ми, подобно на Пастернак, твърди, че е на 14! Изкуството да запазиш детето в себе си... Детството - единственият период от живота, заради който си е струвало да се родиш. Това май го е казал Екзюпери. Старая се да не се хабя да мразя и да завиждам, гледам позитивно на нещата, обграждам се с готини хора, практикувам бягство назад към природата, обичам планина, море, селото на моята баба Данка - Горна Студена, Свищовско. Обожавам животните - от слончета до пеперудки. Спортувам непрекъснато. Често си готвя сам чиста и здравословна храна от село. С Лора добре си похапваме, обичаме хубавото вино в умерени количества. Не пушим. Обичаме се и сме си верни.Това е моята рецепта за младост.

- Според социолозите последните две десетилетия българинът е изкривил съзнанието си в посока към пошлата новина. Защо стана така?

- Трудно живеят хората, бъхтят се за насъщния, не им остава време да се замислят за ценностите на битието, липсват им защитни сили срещу злото и пошлостта. Когато четат във вестника за някой пострадал, си казват: “Я, тоя е по-зле от мен!” И така им олеква за кратко. Ако пък се е изложил някой известен човек, злорадстват: “Виж го тоз! Пише се голям праведник, а кара пил и спи с жената на приятеля!” Така човекът вади за себе си индулгенция за своите собствени грехове и дори за престъпленията си... Изобщо жълтите медии, вестниците паразитират върху пороците на човека. Вместо да го извисят, те го повличат към дъното... Неслучайно, ако ги четеш, пръстите ти почерняват.

Така почерняват и душите. Просто в един миг хората трябва да си кажат: “Няма повече да плащам левче за бълвоч! По-добре да си купя една минерална вода и да я изпия! Ще имам повече полза.” Ние, българите, пием твърде малко течности, вода де! 

Източник: в. "24 часа"