Понякога ни се струва, че перхидроленият му чар потича и от чешмата. Така е с всяка преекспонирана персона в шоубизнеса.

Когато говорим за Део обаче, потискаме рефлекса си да спрем централно водата. Врътваме кранчето по-силно. Причината? Не ти трябва да си го срещал в кварталния бар, за да си дадеш сметка, че няма по-искрен и директен в общуването си герой от така наречения роден „хайлайф”.

Не ти е нужен и телевизионен праймтайм, за да усетиш, че на това момче му пука. За добрата идея, за позитивния подход към нещата, за шанса публично да покажеш кой си. Без театралничене и арогантна поза. Откритието на продуцента Нико Тупарев живее в ефир с всички емоционални екстри на този процес – от по детски енергичните подскоци на щастие до сълзите в драматични моменти на откровения.

През 2009-а зрителите на VIP Brother 3 откриха, че в гърдите му се крие голямо сърце, и го избраха за финалист в благотворителното издание на шоуто. Наесен дипломираният руски филолог се завръща в ефира на Нова като водещ на музикалното риалити X Factor. Разпитахме го за повече подробности.

­ -Колко оферти за работа се наложи да отхвърлиш в името на X Factor?

­ -Не бяха много, но пък си бяха добри. В началото на годината имах страхотно предложение, не искам да споменавам от кого. X Factor обаче си дойде съвсем естествено. Почувствах се така, сякаш съм си го заслужил. Музиката винаги е била част от мен. И първото ми предаване „Джубокс“ си беше музикално. Меломан съм, а и приятелката ми се развива в тази посока, аз є помагам с парчетата и съм горе-долу наясно кое как се случва в шоубизнеса у нас. Та шоуто си дойде като перфектното допълнение към всичко това. На мен даже ми е мъчно, че Лора не може да участва в подобен формат. Отне є четири години да си стъпи на краката, записите на албума є се проточиха. А класирайки се в такова шоу, човек трупа страхотна популярност и опит. Нещата му се случват буквално за два месеца, а не за четири години.

­- След VIP Brother направи сериозна ефирна пауза. Какво се случи с теб през това време?


­ -Година и половина продължи този период. Когато не водя предаване, се издържам с водене на събития. Два ангажимента в месеца са ми напълно достатъчни, за да мога да живея нормално. Всяка покана отгоре вече е бонус.

­ -Идвало ли ти е да отсвириш този занаят, в който границата с халтурата е на изчезване?


­ -Не. Виж, в началото ми беше трудно. В смисъл, ако трябваше да стоя цял ден някъде, около мен да е истински митинг и всеки втори да ме търси за снимка или да си кажем две думи… Адски изморително си беше. Но свикнах и си го приемам като работа. И в барманските ми години лудницата беше пълна, имаше го общуването на високи обороти, но сега ми плащат много добре. Аз съм си малко инертен. Може би точно сега трябва да се развивам в друга посока, но просто ми е кеф от това, което ми се случва. Някак си умея да извличам максимума от ситуацията. Като течност съм, която умее да се разпределя равномерно в бутилката, независимо от формата є. X Factor трябваше да ми се случи. И си го мислех, и си го представях, и хората от Нова много държаха да бъда аз.

­ -А с какво не би направил компромис в името на добрия хонорар?

­- Зависи от моментното състояние. Ако нямам пари да си купя хляб и ми предлагат 2000 лв., за да отида някъде, може би ще трябва да се прескоча и да ги взема. Защото не съм само аз, имам и роднини, които понякога разчитат на помощ. Не съм имал предложение да отида и да застрелям някого (б.а. - смее се). Ако е нещо, в което знам, че няма да се чувствам много комфортно, казвам сериозна цифра и ако я дадат, тогава приемам.

­ -Има ли герой от кастингите на шоуто, който ти влезе под кожата?

­ -Минаха 9 дни и във всеки от тях се срещах с 40 души и техните семейства. Незабравима ми е една дама, която работи като държавен чиновник и е около 45-годишна. Вика: „Винаги съм искала да пея преди промените. После родих деца, а след това закъсахме материално, трябваше да оцеляваме.” И 25 години беше чакала момента да се пречупи и да се качи на сцена. Беше суперхладнокръвна и яка, някакво джаз парче изкара, скочиха всички на крака. Пееше като змей просто! Сещам се и за един филипинец, който работи в Брегово в дом за деца в неравностойно положение. Казва се Рафаел. Скромен, мъничък, суперусмихнат, представяш си го така, леко черничък, нали? Изпя „Облаче ле, бяло” и всички ­ рев! Имаше и абсолютни образи като Валентина Хасан, но едва ли ще надминат „Кен ли”, ама може би и не трябва.

­ -Какви шансове даваш на Нова в битката за рейтинг с „Гласът на България” наесен?

­- Гледах само първия епизод, защото нямах време за повече. Не искам да мисля за цифри и състезание. Вече 10 години в тоя бранш все треперя какво се гледа. Този път съм се концентрирал изцяло върху собственото си удоволствие от случката, чисто егоистично подхождам. Така е и с екипа, кефят се максимално. Досега не съм бил във формат, в който да няма викове и напрежение за нещо. А тук усещам странен модел на работа, такъв... суперспокоен. И продуктът взе да се получава от само себе си. Вече си представям как предаването ще обсеби ефира като кораба на извънземните в „Денят на независимостта”. Преглеждам доста често и английските издания. Във всеки епизод 4 пъти се смея, 2 пъти плача и поне веднъж ми се налага да си преосмислям принципите в живота.

­- Работата по X Factor отнема ли те изцяло от Лора?

­- Последните 20 дни не сме се виждали. Сега е най-тежкият период от снимките, нещата ще се облекчат чак след 23 септември, но и двамата бяхме подготвени за това. Тя беше в Гърция доскоро, а аз тука, по задачи.

­ -Писна ли ти медиите да ви женят и развеждат по два пъти седмично?


­ -Не ми пука, честно. От 7 години сме заедно и сме минали през какво ли не. Факт е, че сме имали спадове в личните отношения, но пък си държим едно съвсем стабилно ниво. Не сме имали момент, в който дори профилактично да си кажем: „Аз ще се махна за малко, че искам да си почина от теб.“

­ -Чувстваш ли се готов да станеш татко?

­ -Мисля, че вече искам, да.

­- Лора беше споменала в интервю, че иска да изчакате с детето, защото София е непоносима за отглеждането му. Мислили ли сте кое е най-подходящото място за това?


­ -Имаме едно готино място до Княжево, което си ни е семейно, и със сестра ми можем да се съберем там. Но ще решаваме, като назрее моментът.

­- Ако трябва да пуснеш заявка към щъркела, какво би си поискал – момче или момиченце?


­ -Само да е живо и здраво. Нямам никакви претенции.

Източник: в. "Монитор"