- Дим, чете ли книгата, в която се говори за шпионска мрежа от манекенки и гейове?

- Да. Ами, да ти кажа честно, по принцип в България всичко е възможно, въпреки че е малко прекалено да се говори чак за “шпионска мрежа”. Но, де да знам - звучи логично всичко, каквото е написано. Една част от изнесеното в книгата според мен отговаря на истината. За модния бизнес и т.н.

- Ти лично ставал ли си свидетел на компаньонства на манекенки на видни политици и други ВИП-персони?

- Виж сега, ако някой, който се движи в светските среди, ти каже, че не е виждал такова нещо, доста ще излъже /смях – б.а./. Знам по принцип, че такива услуги се предлагат в България, но не знам коя е агенцията. Чувал съм, че има доста скъпоплатени момичета, които компаньонстват. И то говорим за сериозни суми! Чувал съм и за по 5, и за по 10 хиляди евро на вечер. Но само съм чувал. По познати причини не съм ползвал тези услуги – не съм си поръчвал жена, така че не съм съвсем вътре /смях – б.а./. Иначе по принцип една хубава жена до теб за една вечер – защо не!

- Малко е соленичка цената...

- Ами, има хора, които имат пари – какъв е проблемът?! Като можеш да си го позволиш... Аз съм чувал, че наши богати бизнесмени са ползвали даже световни манекенки срещу 50 и 100 хиляди евро за една вечер.

- Знаеш ли някакъв конкретен случай?

- Знам, ама не мога да ти го кажа. Защото този бизнесмен още е жив. В единия случай. Защото знам за два такива случая.

- А коя е манекенката или манекенките от тези два случая?

- Едната беше Наоми Кембъл, а другата Тайра Банкс. В единия случай сумата е дадена с куфарче, под формата на “спомоществователство” за някакъв проект. Това беше преди 7-8 години. Но защо се учудваш?! Това е световна практика. Защо пък ние да правим някакво изключение! Няма да се излагаме, я?! /смях – б.а./.

- Вярно ли е, че ти си поканил Азер Меликов в “Спартакус”?

- За Азер не знам. Димитър /Златков – авторът на скандалната книга – бел. а./ посещаваше навремето “Спартакус”, така че може и да е така, както казва – аз да съм пуснал Азер. Възможно е да съм го видял и да съм го пуснал, ама много не си го спомням това нещо. Иначе ние никога не сме имали златни карти, както пише, а само обикновени членски карти. Със сигурност на Азер не съм му давал обаче ВИП-пропуск, защото това бяха едни пръстени, от които аз съм раздал на не повече от десетина човека. По онова време ми се обаждаха министри и депутати – да им дам карти за децата им. Беше страхотна мания за клуба. На много от тия ВИП-персони съм отказвал. Но говорим за годините 97-а – 98-а. Тогава не бяха актуални нито Сергей Станишев, нито Вигенин и т.н. Те по-късно се появиха на хоризонта...Навремето никой не знаеше кой е Сергей Станишев.

- Какво представляваха тези пръстени?

- Ами, бяха сребърни, изработени в черно и бяло с изображението на Ин и Ян – знакът на движението.

- Азер с близнака си Мехти ли идваше в “Спартакус”?

- Много се движеха навремето заедно.

- А толкова ли бяха еднакви на външен вид, както разказват?

- Ами навремето много си приличаха. Аз дори съм ги бъркал двамата. Сега обаче някой ми каза, че вече леко се различавали.

- Познаваше ли лично „Мистър България 2003” Мирослав Йончев?

- Ами, да ти кажа честно, виждал съм го, но не го познавам добре. Да съм се виждал веднъж само, след като са ни запознали. Но това, което е написано в книгата, звучи доста логично. А колко е истина, това той си го знае.

- Теб опитвали ли са да те изтласкат от пазара заради култовия клуб “Спартакус”?

- Не, по никакъв начин. Но не забравяй, че аз междувременно управлявах и агенция “Ъндърграунд”, която стана по-късно “Ексграунд”. И че всъщност по онова време основната конкуренция беше между “Визаж” и “Ъндърграунд”. Едната беше СИК-аджийска, другата беше ВИС-аджийска.

- И имаше ли при това положение някакъв натиск върху агенцията, която ти управляваше?

- Имаше една неприятна случка с Големия Маргин, който ми се „изтупа” в офиса и се държа не много приятно... Не беше даже и в добрия тон на отношенията между групировките. Но след това те с Жоро Илиев си се разбраха помежду си и нещата утихнаха.

Едно интервю на Еми Марянска/ БЛИЦ