На 7 март по случай юбилея на актьора - прожекции на негови филми в Унгарския културен институт.

Джоко Росич е български актьор от смесен произход, има над 110 роли на екрана, 70 от които в България и около 30 – в Унгария. Роден е на 28 февруари 1932 в Крупан, Югославия. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 година имигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски, полски, руски и сръбски филми.

Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“ и др.

В Унгария за пръв път го кани режисьорът Ференц Кардош, а става известен с ролята си във филма на Дьорд Сомяш „Под краката им свири вятърът”. Участвал е в следните унгарски филми: „Под краката им свири вятърът” (р. Дьорд Сомяш)„Лоши хора” (р. Дьорд Сомяш), „Романи крис – Законът на циганите” (р. Бенце Дьондьоши), „Възглавницата на Ядвига” (р. Кристина Деак), „Веркмайстерови хармонии” (р. Бела Тар), „Прима Примавера” (р. Янош Еделени) и други.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. За участието си във филма „Законът на циганите” печели наградата за най-добра мъжка роля на унгарския кинопреглед през 1998. Джоко Росич е първият неунгарски актьор печелил тази награда. На 41-вия унгарски национален кинофестивал в Будапеща, българският актьор Джоко Росич е първият чужденец, който получи престижната награда за цялостно творчество и принос към унгарското кино.