- Г-жо Петрова, очакванията че “Стъклен дом” ще се превърне в хит - нещо, което на родна продукция не се е случвало от десетилетия, са на път да се сбъднат. Първият епизод бе гледан от милион и половина зрители. Как се чувствате като една от главните виновници за този успех?

- Радвам се и се надявам тази цифра да се увеличава. За мен беше изключително важно да играя в “Стъклен дом”, защото ние наистина направихме много голяма крачка напред. Дадохме категорична заявка за нещо сериозно и качествено, което започва да се прави в България. На следващите, които се захванат да снимат сериал, независимо по коя телевизия, ще им бъде наистина много трудно. Защото ще трябва да са поне толкова добри, колкото сме ние и дори още по-добри.

- За ролята си на Боряна в сериала казахте, че дълго сте вървяли в актьорската си кариера към нея...


- Да, наистина. Срещнах се с тази роля в момент, когато имах нужда да стъпя на едно друго ниво в играта си - по-зряло, с повече нюанси. Беше време да загърбя романтичните образи на влюбеното момиче, на девойката, която всички харесват и обичат. В последните години събрах доста емоции. В личния ми живот се случиха много красиви неща, които професията ми позволява да изразя - в случая да ги вложа в главата и сърцето на Боряна. Но недейте да търсите нещо автобиографично в образа ми на екрана. Изобщо не би ми било интересно да играя себе си! По-скоро минавам през себе си, виждам какви са допирните точки с героинята ми и оттам нататък напипвам характера й.

- А кои са допирните ви точки с Боряна? Досега зрителите видяха, общо взето, една предана съпруга и майка...


- Ето това са например допирни точки. Отношението към живота - също. Като Боряна аз съм открита в общуването с хората, които съм приела, но като нея рядко отварям нови врати. Трудно създавам приятелства и допускам нови хора в моя дом, който всъщност е моето сърце. По това си приличаме.

А иначе Боряна е много по-силна от Елена в живота. В критични ситуации тя реагира много сдържано, умее да владее емоциите си. Не че те не бушуват като ураган в нея, но тя успява да ги удържи. И стои много категорично и адекватно до мъжа си. А аз все още се боря с моята емоционалност и излизам винаги много ядосана от ситуациите, в които не успявам да се овладея.

- Явно харесвате героинята си и нямате нищо против хората да ви идентифицират с нея...

- Много, много съм благодарна, че точно тази роля мога да направя. Харесвам я наистина и нямам никакъв проблем публиката да ме свързва с нея. Дори си мисля, че не е добре да се дават интервюта и да се разказва за тези неща. Така се губи част от тайната, в която се изгражда образът. Поне така твърдят всички големи холивудски актьори! Защото, ако аз разказвам повече за себе си, хората ще знаят, че Елена обича примерно да язди коне, да чете книги, да ходи на кино. Да извежда децата си на разходка в парка. И цялата тази информация ще се трупа върху Боряна.

Но пък нашият пазар не е холивудски, а и всеки може да ме види на улицата или в парка с децата. Така че няма от какво да се крия.

- В кой друг персонаж от сериала бихте се превъплътили?


- В Елена, разбира се - героинята на Яна Маринова. Тя е изключително интересен образ. Но ако беше моя роля, би се получила много различно, защото двете с Яна сме много различни като характери.

- Каква е атмосферата на снимачната площадка, тежки ли са снимките?

- Да, когато започнахме работата, Би Ти Ви продуцентите ни предупредиха, че се впускаме в нещо много сериозно и тежко. Всеки един от нас трябваше да осмисли приоритетите си и да прецени какво е готов да жертва. На мен, например, ми се наложи да откажа роли в театъра. Темпото на работа е много бързо - понякога снимаме по шест-седем сцени от различни епизоди. Изтощително е, но умората е и сладка, защото на всички нас ужасно много ни се снима и ни се снима кино. Затова правим сериал като кино. Влагаме наистина много емоции, сила и актьорска игра, за да се получи добро нещо. И сме много удовлетворени от крайния резултат.

Позволяваме си и импровизации, разбира се, забавляваме се. Мисля, че човек освен да е сериозен в работата си, трябва да изпитва и удоволствие от нея. Правим си шеги помежду си - обикновено с Калин Врачански.

- Калин Врачански ли е най-забавният член на екипа?


- Ами аз имам най-много партньорство с него и с моя син (Бойко Кръстанов). Всъщност това са ми основните партньори във филма. И Стефан Данаилов, разбира се. Много съм щастлива от моя син - Бойко Кръстанов. Кръстила съм го Джим Кери, страшно е органичен в това, което прави. Има собствен стил на игра, който според мен ще се хареса много на зрителите.

- Казахте, че би ви се искало да надвиете по популярност турските сериали. Вярвате, че това е възможно?

- Не бих искала да ни сравняват с турските сериали, а да имаме същия рейтинг като тях. Нашият формат е съвсем друг, ние сме като “Отчаяни съпруги”, “Сексът и градът”, “Бягство от затвора”, “Изгубени”...

- Това ли са продукциите, с които мерите сили?


- Да. И хората трябва да ни сравняват с тях, а не с “Перла” и “Листопад”. Въпреки че нямам нищо против, ако искат, да ме наричат Инджи, а Калин - Мехмед, вече чух подобно нещо.

- Как се чувствахте като съпруга на Стефан Данаилов?

- Партньорството ми с него е като сбъдната мечта. Срещали сме се през годините на снимачната площадка в много малки неща. Сега партньорството ни е по-пълноценно. Никога в живота си не съм си представяла, че ще дойде момент, в който ще играя съпруга на Стефан Данаилов. Човекът, направил едни от най-значимите роли в българското кино - може би най-големият български актьор! Колко ли актриси биха искали да са на мое място!

Източник: в. "Ттуд"