Ослепителната водеща на светското предаване "Звезден прах" по bbt Евелина Кикерезова на 12 февруари ще празнува година от раждането на сина си Николай.

Преди 12 месеца и няколко дни писахме, че след като роди първото си дете, тя няма никакво намерение да слиза от екран, че почитателите на Кикерезова ще си я гледат всяка неделя, както са свикнали.

Мнозина тогава не повярваха, че е възможно, но сега това е факт. Ева не пропусна и веднъж да води своето предаване, нито преди, нито след раждането. И си гледа детето. Нейният брат Александър е човекът, който първи след таткото научи за забременяването й. Той е п-­малък от нея с четири години, навремето тя му перяла пелените и го хранила с шише, а сега той е поел шефство над бебока й, когато родителите му са ангажирани.

- Ева, как е малкият?

- Николай е суперразбойник. Скоро ще направи годинка. Ходи от около месец, вече е много стабилен. Всичко дърпа, всичко иска да види, всичко иска да вкуси. Ако има някой седнал на масата, той задължително е в него.

- Притеснява ли се от чужди хора?

- Притеснява се, но най-вече, когато е с мен, защото ме ревнува, много ме ревнува... Той често е при майка ми и баща ми, а там е като цар. Много се радва, когато е с тях, става толкова щастлив, толкова разглезен се връща. Те тримата, с брат ми, му обръщат страшно много внимание.

- Майка ти и баща ти ли са основните помощници в гледането му?

- И брат ми много се грижи, той го приспива, храни го, разхожда го, забива мацки с него. Особено като беше по-малко бебе, не можеше да се отървем от разходките на брат ми. Само го дърпаше да ходи да го разхожда. Аз викам:”Ами дай да ходим тримата”. Брат ми не иска. Много го обича, а и самият Николай много харесва брат ми.

- Трудно ли ти е да водиш предаване, да гледаш дете...?

- Доста ми е трудно, защото Николай вече пораства, разбира се, вече не може да го оставиш сам в количката и да вършиш някаква работа, докато той спи. Когато съм в телевизията, му трябва половин час, 40 минути да свикне с хората, а после, докато върша нещо, някой друг да го пази и да го озаптява.

- Идва в телевизията с теб?

- Идва, идва, да. Баща му го гледа в неделя, когато имам предаване, но през седмицата, когато е на работа, освен родителите ми и брат ми никой друг не ми помага. Истината е, че наистина е много трудно. Телевизията е едно гайле, второто - Николай, трето все пак имам съпружески задължения - домакинска работа, готвене, чистене. Някакви други неща ми изникват да върша. Понякога ми се иска, като се събудя сутрин, да знам, че до вечерта няма да излизам, но не става. Сутрините обаче са ми много приятни. Докато почиствам, докато готвя, с бебока играем. Той сега много се кефи, защото се е научил да рита топки...

- В телевизията кои са гостите, които те заредиха с енергия през новата година ?

- В неделя беше Маргарита Михнева .... По едно време затворихме линиите, защото зрителите полудяха и не можехме да си проведем интервюто. Просто я обичат хората. Тя направи изключение заради мен, защото напоследък не дава интервюта. Наистина много се изкефих. Първото предаване за новата година също беше много свежо, с актьора Николай Урумов. Участва и Панайот Панайотов, а той се оказа много приятен човек, който не се надува, не се взема много на сериозно. Бони също ми гостува, даже се разплака, разплака и мен, разказвайки за първата си учителка по пеене, която я накарала да се занимава сериозно с музика, която тя намерила мъртва вкъщи. И аз се разплаках.. В интерес на истината няколко пъти съм плакала в студиото. На госта може да не му проличи, но на мен ми личи.

- Какво успява да те накара да се разплачеш в ефир?

- Някакви такива лични истории, на Бони съм се разплаквала, на тази история, също, когато Петя Буюклиева ми сподели как е загубила майка си, после и нероденото си бебе. Наистина много ми дойде тогава... Има такива емоционални моменти и просто се случва да се разплачеш.

- Доста чувствителна си...

- Да, даже съм прекалено чувствителна. Не ставам за психотерапевт. Приемам много лично всички драми, въобще не ги забравям.

- Някакво ново начинание предстои ли ти?

- Аз цял живот съм свикнала да уча, а от една година не уча, докато бях бременна и досега. Сега чакам Николай да порасне още малко и септември месец пак ще запиша някаква наука.

Източник: в. "Монитор"