Актрисата Ева Тепавичарова стана известна с ролята си на Йовка, апетитната снаха на новоизпеченото кметско семейство Лютови в сериала „Столичани в повече”.

Интересен момент в биографията є е, че Ева първо започва да учи българска филология, а после влиза куклено актьорско майсторство.

От 2001 ­ 2005 г. учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. От 2006 г. до 2009 г. играе в ДКТ Враца.

Има 5-годишен син Борил, както и любим човек до себе си. Това не е екранният й съпруг Руслан Мъйнов, каквато клюка се роди заради сърцатата им игра като двойка в сериала.

Преди дни в Народния театър „Иван Вазов” мина премиерата на “В Тоскана” от Серджи Белбел, където актрисата влиза в образа на Жоан.

- Ева, сериалът „Столичани в повече“ те направи популярна, как ти повлия това?

- Всеки млад човек, който се насочи към актьорската професия, допуска известността, търси я, иска я. Може да се каже, че още от НАТФИЗ сме подготвени за това. Когато те разпознават на улицата, е малко по-отговорно...

- Ухажват ли те повече мъжете?

- Не. Напоследък даже забелязвам колебание у мъжете. Когато ме разпознаят, стават леко дистанцирани. Дори понякога долавям леко разочарование: „А, че тя актрисата май не е много яка” или „Защо актрисата не е на токчета, както подобава, защо ходи с кубинки и кецове.” От друга страна, е много приятно любопитството на хората, ласкателно е. Всяка една жена се чувства много добре, когато има нещо подобно около нея.

- Мъжете май не са много оригинални в свалките?

- Мъжете са еднотипни в ухажването. Кошмарът ми е някой да дойде и да каже: „Приятно ми е, казвам се Адам” например. И така си казва името сякаш е първият, който се е сетил да направи такова нещо. Най-страхотното ухажване е да разсмееш жената. Висш лукс е да попаднеш в такава ситуация, в която не можеш да спреш да се смееш. Страхотно качество е за мъжете, които го притежават.

­ Тръгна клюката, че Руслан Мъйнов е луд по теб. Така ли е?

- Руслан беше много смешен, когато дойде на снимки след няколко дни и ми бута пред очите написаното. Каза с апломб: „Може и да е вярно.” Така ме провокира той. Много е мил и внимателен, определено държи една дистанция като към дама. В никакъв случай не е груб, въпреки че героят му има моменти на грубост към половинката си. Забавляваме се много. Той е голяма смешка, много любим мой мъж стана.

- Да не сте наистина гаджета, много мъже се интересуват свободно ли е сърцето ти.

- Сърцето ми не е свободно, а с Руслан не сме гаджета. Имам приятел и се чувствам много щастлива и усмихната с него. За последно ме изненада, когато го видях много разтревожен и развълнуван преди премиерата ми. Аз малко ограничих вижданията ни тогава, защото имах много работа, репетиции. В деня преди премиерата трябваше да му дам билетите на служебния вход. Дойде и го видях такъв един леко изопнат. Това ме изненада малко, защото той е философ, това е завършил.

- Беше си направила голи снимки бременна, които още шестват в интернет. Не те ли притеснява това?

- Много исках и в последния момент на бременността си казах: ”Добре бе, толкова много приятели имам. Няма ли кой да ми направи една фотосесия, да си запечатам тоя момент. Направих тази сесия за себе си и я споделих с приятелите си. После видях, че има взети снимки от там, разни коментари. Аз обаче съм перде.

- Имало ли е в сценария на „Столичани в повече” нещо, което не си искала да играеш?

- Имаше един такъв момент. Лютови бяха наели кола кабрио за изборите, но за Йовчето нямаше място вътре. Обидих се от нейно име. Първо се запитах: „Защо е нужно да правя такъв фасон”, после си казах: „Не, не, не може така.” Цялото семейство се е качило, тя върви отстрани... Когато влезеш в снимачен период, попадаш в една много особена симбиоза с героя си. Може би там е разковничето... да станеш Йовка.

- Ще открехнеш ли някои любопитни неща, които се случват зад кулисите?

- В почивките продължаваме общуването от снимачната площадка. Силвия Лулчева, която ми е свекърва в сериала, когато седнем да обядваме, продължава да се държи така. Започва: „Да си изядеш това.” Забавляваме се истински с роднинските си връзки. Има една ситуация, в която Радко ме прибира от кръчмата. Трябваше тайно да изляза от маршрутката и да си вляза в къщата. Руслан Мъйнов беше на снимачната площадка, защото след малко снимаше той. Казах: „Моля ви, махнете го от тук, нали трябва да се крия от него.“ Много се смяха всички.

- Ако Йовка изневерява например, стоиш ли зад нея?

- Аз дори да съм поставена в ситуация, в която бих я осъдила, длъжна съм да є адвокатствам. Ние трябва да си стоим зад героите, да си ги защитаваме, колкото и безобразни или нелепи неща да вършат. В този смисъл я разбирам, дори на моменти да не е съвсем ясно каква линия провежда.

- Кои уроци на проф. Крикор Азарян помниш?

- Аз всъщност бях в последния клас на проф. Азарян, светла му памет. Винаги много съм се вълнувала от срещите си с него, карал ме е да настръхвам. Неговото мълчание имаше голяма цена. Преди да ти каже нещо, Коко правеше едни паузи, които си позволяваше да бъдат толкова дълги, че ти можеш да избухнеш от вълнение в този момент. След това проговаряше с дрезгавия си глас и винаги уцелваше десетката на проблема. След завършването на първи курс, той ми каза: „Ева, теб трябва да те подложим на шведска баня.” Ти седиш и се чудиш каква е тази „шведска баня”, какво е това чудо. Много време ми отне да разкодирам неговите бележки. Изтълкувах ги, че има нужда да отлюспя, да махна някои неща, да ме прочисти от нещо.

Асистент ни беше Тодор Колев. Много голям и любим учител. Изпадахме в обожание към него. Винаги е бил много точен, много конкретен, правил ни е актьорски забележки, докато професорът е говорил за цялото...

Източник: в. "Монитор"