Динозаврите от ФСБ се завърнаха с неудържима енергия и забиха мечтан от две десетилетия концерт. Близо 4000 фенове пяха просълзени с Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков в зала - 1 на НДК, видя в. "Стандарт".

Рокаджиите вдигнаха високо публиката с невероятните си евъргрийни от 80-те - "Пак ще се прегърнем", "След десет години", "Не така", "Обичам те до тук" и много други. "Щастливи сме, че сме с вас. За нас това е празник", сподели Румен Бояджиев.

С Константин Цеков демонстрираха супер вокали, а гласовете им бяха вълнуващи и невероятно прецизни. Иван Лечев не се задоволи само с китарата, а вкара сола на цигулка, близки до виртуозността на Васко Василев. Бандата излезе като бенд - този път ФСБ бяха общо 9 музиканти.

С триото забиха още шестима от младата генерация, като трима от тях са преки наследници - Борислав Бояджиев-син (диджей и перкусии), Стефан Цеков-син (барабани), Румен Бояджиев-син (барабани), Кристиян Илиев (клавишни), Ивайло Звездомиров (бас) и Николай Копринков (китара). Звукът бе пищен, отчетлив и професионален - можеше да се долови партията на всеки от деветимата.

Концертът бе наслада и за окото. Докато рокаджиите изпълняваха "Високо", на мултимедията се виждаше как се справят със същото парче преди десетилетия. Въртяха се анимации, ретро снимки и кадри от миналото. На големия монитор зад бандата видяхме още Ивайло Крайчовски, който вече не е с аверите си, и покойният Петър Славов.

Но рокаджиите още в началото показаха, че няма да карат само на носталгия. Парчетата от последния им албум, ФСБ, прозвучаха страшно добре. "Параграф" грабна всички като бавен и тежък рок, съчетан с прокарания през мегафон глас на Румен Бояджиев. "Изповед" пък е супер модерно парче, което вкарва в орбитата на най-доброто от "Лед Цепелин", "Линкин Парк" и автентичните ФСБ. "Сбогом, Слънчо" експериментира с любимия прийом на рокаджиите - да вкарват народни мотиви в музиката си: този път с тъпан. "Иде вятър" подсказа, че се задават мащабните хитове.

"Не така" засвири на съкровените струни в душата и страстите на феновете и всички запяха, че "Любовта е стих безкрай, нашепващ нещо свято..." После се издигнаха с "Обичам те до тук" и фантастичната "Високо".

За момент ФСБ се покриха зад сцената, но за всички бе ясно, че без бисове няма да стане. Рокаджиите се завърнаха с "Пак ще се прегърнем" и серия импровизации. Второ изчезване от сцената и надпис "Тhe End" щяха да побъркат феновете, които се вдигнаха на крака и извикаха любимците си обратно.

"Знам какво си мислите. Няма ли да пеят "Онази?!", каза Иван Лечев на микрофона. "Онази", т.е "След десет години", прозвуча тихо и интимно, а Лечев пусна китарата и грабна цигулката, за да инжектира максималната доза нежност в залата. След като музиката заглъхна, рокаджиите бяха наградени с приза "Златен век" от Министерството на културата. "Вие сте най-голямата ни награда", обърнаха се класиците към публиката и обещаха повече да не я карат да чака толкова дълго.