– Фънки, защо реши отново да си част от „журето“ на „Като две капки вода“? Всички членове се смениха, само ти остана.

– Ами не знам защо ме държат. Маги ме покани. Явно им харесвам. Самият аз се забавлявам много. Целият екип са суперготини. Това не е натоварващо предаване като някои други формати, където някакви хора, които не знаят какво правят там, изразяват своите чувства, и това, което е най-смешно – журито занимава зрителите със себе си. При нас има някакъв състезателен характер, но той не е на кръв. Тук се набляга на забавната страна и може би затова имаме такъв висок рейтинг.

– Можеш ли да разкажеш някоя интересна случка, която ние не сме видели?

. Единственото, което пропускат, е, когато се изнасят декорите и се внасят нови. Екипът е жестоко смазан и гафове няма. Е, интересно е това, че се снимах с Лепа Брена. Оказа се, че тя е изключително възпитана жена с благородна осанка, много готина, добре сложена. Останах приятно изненадан от нея. Тя е изключително богата. На нея музиката й е вече нещо като ха-ха-ха, хи-хи-хи. Тя е много сериозна бизнес дама в Сърбия. Не мога да кажа, че съм суперизненадан, защото не съм очаквал някаква простакеса, но яко съм впечатлен.

– Би ли организирал неин концерт или на друга балканска звезда?

– С най-голямо удоволствие. Защо пък не? Това е нашият бизнес. Нека да не бъркаме нещата – това, че слушам метъл, няма нищо общо с бизнеса. Ние не сме се събрали да правим концерти на меломани или на приятели. С най-голямо удоволствие бих направил концерт на Лепа Брена. Да не съм идиот да се откажа. Или пък на Цеца. Това са изключително популярни певици и не трябва да ги бъркаме с нашите. Те не пеят чалга. Все едно да кажа, че „Излел е Делю хайдутин“ е чалга. Това е фолклор и няма нищо общо с „пиленца на батко“, „прашките ти праснах“ и други простащини. Не трябва да бъркаме сръбската музика с простотиите в България. Много хора обаче ги бъркат!

Това е фатална и голяма грешка. Сръбската музика си е на Сърбия и е нормално хората у нас да я харесват, както аз харесвам например американската. Всеки има право да харесва, което иска. Аз просто недолюбвам гадната чалга. За мен тя е нещо адски просташко. Все пак съм образован музикант и имам някакъв вкус към музиката. Освен това текстове ме побъркват, те са лишени от всякакъв смисъл.

– А как си обясняваш факта, че младите хора масово слушат чалга?

– С простотията на българина. Интелигентните хора вече не са в България. Те отдавна или умряха, или напуснаха страната. И тук е пълно с една утайка младежи с квадратни глави и квадратен мозък. За тях Яворов вероятно е вид водка, а пък Димчо Дебелянов, ако ги питаш кой е, отговорът ще бъде: „А? Шо каза? Кой е тоя, бе?“ Намеквам за това, че изкуството като цяло е бутнато някъде назад. Това важи и за държавния апарат. Той е само от тъпанари, които въобще не се интересуват от изкуство и култура. Животът не е само плюскане, пиене, чукане и свинарник. Аз съм тотален песимист. Всичко в тая държава е тотално загубено. Просто да живеем каквото ни е останало и да си ни прибира горе Шефа. Това е.

– Ами следващите поколения? Какво ще стане с тези след нас? Ще избягат всички в чужбина ли?

– Аз никога няма да кажа на моите деца какво да правят. Те доста самостоятелно се развиват. Нямат кой знае какво отношение към музиката и никога няма да им кажа: „Заминете веднага“. Не, аз не съм такъв човек. Аз не съм добър баща. Но ако те кажат: „Тати, абе искам да замина за Щатите да уча или на бригада да работя“, ще имат тотален съпорт от мене и никога няма да ги спра.

– Добрите бащи пращат децата си в чужбина, така ли?

– Де да знам какво правят добрите бащи. Те винаги разговарят мъдро с децата си, съветват ги. Аз не съм такъв. Когато ме попитат, си казвам мнението, но не съм от тия бащи, които насочват и им казват какво да правят. Синът ми е почти на 22, а дъщеря ми е на 13. Той учи в Нов български университет, но ако ме питаш какво, изобщо не знам. Нещо управление, мениджмънт на не знам си какво. Аз името не мога да запомня, а пък той как ще намери работа, идея си нямам.

Източник: "Жълт Труд"