Ирина Тенчева не се страхува от терористите в Германия, а се е отдала на почивка с половинката си Иван Христов, видя Lifestyle.bg.

Двамата даже спокойно се разходиха из арабския квартал на Берлин. Ето какво сподели Тенчева:

„Избрахме да прекараме днешния ден в азиатско-арабската зона на Берлин. Ако двама души седнат на маса за трима или четирима, е много вероятно да не останат сами за десерта. Млада двойка ни попита дали ще е проблем да седнат на свободните места до нас. Ами... Заповядайте... ( малко странно е за нас бг космополитите така да ни секват приказката, ама карай, нали сме европейци:))))



Оказаха се много приятни младежи - тя половин виетнамка, той австриец - фотограф. Толкова са млади, че темата за стената между Изтока и Запада е по-скоро абстракция. Единодушни сме, че Берлин е центъра на Европа и че свободата е това, което се вдишва и в арабския "corner", и в скъпарския руски вилает, и в артистичната зона, и в историческия център, и при студентите... Аз го усетих и при Лилинг (означава жасмин), при която си взех диджестива …“

Все пак Ирина се информира за случващото се в Германия:



Разбрах за поредната изродщина, поредните жертви, поредните версии, поредния коментар: "ще следим развитието"... Нищо няма и не искам да следя... Не може лицемерно от екрана на телефона ми и от този на телевизора познати и непознати да ме зоват "да продължа с нормалния си живот" , а същите да не спират да ровят, да предполагат, да информират, да диагностицират болестите на исляма, на фанатизма и на века...

Няма смисъл да търсим лек за болест, мили хора, когато проблемът е в абсолютната дисфункция на хомосапиенс. Ако един шозофреник в общество на шизофреници се разболее от грип, дали грипът ще е основният му проблем? И дали някой музикант, учител, шлосер, журналист ще може да му назначи компетентно лечение?



Моля приятелите си тук, да престанат да пълнят деня си и нюзфийда ми с хипотези, а да отделят време за родителите, децата и приятелите си. Само чистата обич и осъзнаването на това колко бързо минава живота, могат да ни предпазят от напълното скъсване с основното ни предназначение, заради което сме приели още веднъж да изтърпим деветте месеца в нечий корем, и караниците на големите, и ранното ставане, и училището, и болката, и вечните раздели, и новините по телевизията.“