Документалният филм за Ейми Уайнхаус показва, че певицата е страдала от булимия още от тийнейджърските си години.

Като именно коварната болест всъщност я е довела до фаталния край.

Британската писателка и автор на трилогията The Ugly Little Girl Елизабет Кесес говори за липсата на себеуважение и след като е гледала филма Amy обяснява защо младата жена е могла да бъде спасена.

"Булимията и днес все още е тема табу. Например братът и най-добрата приятелка на Ейми Уайнхаус споменават за болестта й две години след кончината на певицата. Тези хранителни смущения са фатални. Струва ми се, че ако Ейми е била лекувана в периода между 15-та и 18-та си година можеше още да е жива. В много сцени от документалния филм виждаме, че лекарите я предупреждават, че булимията е отслабила тялото й, а в комбинация с коктейл от наркотици и алкохол това може да е фатално", разказва Елизабет.

Според нея много преди да се посвети на музиката, Ейми е била комплексирана и се намирала за "грозна". Тя самата твърди пред майка си: "Намерих перфектната диета. Ям всичко и след това повръщам", пише Бгнес.

"Унищожителните отношения, които Ейми има с Блейк Филдър Сивил не оправят нещата. Тя избира този мъж по всяка вероятност, защото не се чувства достойна да бъде обичана. Упреците основно са към баща й, който много отсъствал в периода докато тя расте. Когато едно дете става булимик, лесно е да хвърли вината върхуродителите си, но това не е единствената причина. Не става въпрос само за каприз на младо момиче, но за болест, която, убива всяка година" продължава разсъжденията си Елизабет.

"Тя беше чувствително момиче и намираше утеха, когато композираше и пишеше текстовете на песните си", допълва още авторката.

"Всъщност много от разказаните неща са болезнени. Колкото повече Ейми Уайнхаус имаше успех, толкова по-зле се чувстваше. Във Великобритания, пък и в Щатите, тя беше осмивана от медиите. Говореше се, че е луда. Някой от журналистите обясняваха, че отсъствието и от Grammys се дължи на "голямата й уста". На някои таблоиди им харесваше да подчертават, че поп звездата е алкохоличка, малко като в историята за Кърт Кобейн. Само че за Ейми Уайнхаус рокендролът не беше начин на живот, а бягство от реалността. Бодигардът на певицата обяснява във филма, че тя е съжалявала, че е известна", казва писателката.

Самата авторка на трилогията разказва, че тя също е страдала от хранителни смущения.

"Когато пристигнах в Париж, бях на 20 години и живеех с момичета, които непрекъснато бяха на диета. Хранеха се само със спанак. Пет години по-късно тежах 41 кг., хранех се само с течни храни и контролирах всичко, което е в чинията ми. Исках поне това да контролирам, защото всичко останало в живота ми беше неконтролируемо. Само че колко повече слабеех, толкова по-малко се харесвах. Това беше едно неспиращо колело. Майка ми беше бясна и не спираше да ми казва: "Ще те заведа в болница и ще те накарат да се храниш". Аз се правех на щраус и казвах, че всичко е на ред. Баща ми беше по-мълчалив. Един ден в една пицария, където отказвах да ям всичко останало, освен доматите, той започна да реве. Сълзите му показваха колко е загрижен и това ме трогна. Така започнах терапия. Но ми липсваше самоуважение и това спираше нещата да се случват. Себеуважението се развива, когато разбираш истинският си талант и жалко е, че това не се преподава в училище. По онова време писането беше моето спасение. Записвах всичко в дневника си. Когато отново се върнах във Франция, пуснах блога blog@britchickparis. Един ден на една тераса в кафене видях едно грозно момиче, което беше скритият ми портрет. Раздърпани коси, зле облечено с големи очила. Започнах да редактирам The Ugly Little Girl, която излезе от печата през 2013 г. Трилогията е предназначена за майките и техните дъщери и за това как се изгражда себеуважението", искрена е Елизабет Кесес.

Трилогията ще излезе през следващата година във Франция и се очаква да се появи на сцената в Лондон като музикална комедия.