Проф. Ивайло Знеполски проследява в дълбочина комунистическия режим в България и живота на обикновените хора през периода в ценното изследване „Историкът и множественото минало“ (ИК „Сиела“).

В новата си книга „Историкът и множественото минало“ проф. Ивайло Знеполски разглежда комунизма през призмата на теориите за социално действие и социална промяна, промените в социалната структура на реалния социализъм, мотивите в действията на отклоняващия се субект, трите ясно очертани периоди в историята на Народна република България, идеологията и политическата природа на комунистическата държава, диалектиката на утопия и идеология в практиката на „реалния социализъм“ и др.

Текстовете в книгата са писани в последните двадесет години. Изданието е част от съвместната документална поредица „Минало несвършено“ на издателство „Сиела“ и Института за изследване на близкото минало. В нея срещаме още заглавията „Държавна сигурност – предимство по наследство“ на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, „Ромен Гари и френската дипломатическа поща“ със съставител Райна Карчева, „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци““ на доц. д-р Пламен Дойнов, двата тома на „Как се променят нещата“ – труда, за който проф. Знеполски получи номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ 2017 в категория „Хуманитаристика“, и др.

В „Историкът и множественото минало“ проф. Знеполски е категоричен: „Работата на историка не се ограничава с установяването на фактите, но предполага и интерпретация на тези факти, насочена е не само към истината, но и към доброто. Науката не бива да се смесва с политиката, но историкът на сегашното време трябва да е в състояние да предложи приемлива концептуална рамка, въз основа на която индивидите да разгърнат собствените си способности за равносметка, оценка и избор, който в края на краищата много често е политически.“

За корицата на книгата, дело на Веселин Праматаров, е използвано изображението „След манифестация за 9 септември“, Кюстендил, 1980-те, от сайта „Спомени от Народната република“.