Напоследък в публичното пространство Иво Аръков е свързван много повече с имена на жени – Мика Стоичкова, Мария Илиева, Елен Колева, отколкото със заглавия на филми и постановки, както предполага актьорската му професия.

-Какво правиш оттук нататък?

-Малко спокойствие и концентрация. Взимам си творчески отпуск. За момента нямам кино проекти, със сигурност нямам планове да се връщам към театъра, докато не си променят политиката. Ще се погрижа за здравето си, искам да коригирам килограмите, да вляза във форма. Другата седмица си слагам брекети. Намерих го за правилния момент, в който съм абсолютно свободен от ангажименти.

-Експериментът VIP Brother беше...

-…Много яко предизвикателство. Грешката ми беше, че се забавлявах, не го приемах на сериозно. Затова ме изкараха човек, който е безхарактерен, не застава зад думите си. Това е игра...

-Не вярвам, че човек някъде може да стои два месеца и да играе през цялото време.

-Не може. Но има монтаж, материал, който се преработва.

-Определени черти излизаха напред. Ето, ти не призна на Йорданка Христова, че си писал характеристиката й.

-Напротив, признах си. Тогава в изповедалнята казах на Биг Брадър, че в момента не се чувствам в кондиция да разговарям с някого, да се аргументирам. Казах още – какъв е смисълът да съществуваме, ако не можем да поправяме грешките си. Това никой не го излъчи. Излъчиха само материала, в който се разлигавих и обясних всичко с махмурлук.

Не прозвуча сериозно, но те показаха това, защото е най-колоритно. И Уош, и Йорданка Христова не застанаха зад думите си. А после – аз съм се бил определил с това. На следващата сутрин си направих кафе, бях много свеж и бодър, исках да разговарям. И казах – Данче, първото писмо, което прочете, аз го написах. Ако искаш да говорим защо съм го написал и да разсъждаваме, няма проблем.



-Би ли изиграл някого от съквартирантите?

-Людмила. Тя е изключително колоритен човек. Хвърля ви въдицата, вие захапвате и тя тегли. Не виждате как сте под неин контрол през цялото време. Много добър провокатор. Опита и при мен, но не стана.

-Имаше и друга нишка при теб. Историята с Ива Екимова. От екрана излезе, че завъртя главата на Ива и след това се дръпна.

-Не съм искал да завъртам ничия глава. Прегръщах се с абсолютно всички жени в Къщата, защото ми беше приятно да си разговарям с тях. Не флиртувах, за да получа някаква сексуална облага, а просто защото ми харесваха. Минава например Ели Гигова и аз й казвам: „Ели, изборът ти на клин днес е прекрасен.“ Искам да усмихвам хората.

-Но след излизането си Ива имаше проблем да обяснява тази история.

-Не можеш да забравяш къде си, че те снимат камери и да не знаеш какво говориш.

-Какво те кара да се влюбиш в една жена?

-Харесвам жени, които могат да направят смислено изречение. Ако ме питаш каква жена би ме привлякла сексуално, веднага мога да ти кажа. Елена Кучкова може да постигне това – първа фаза. Да удовлетвори сексуално, но не и духовно. Жената трябва да ми бъде приятел. Да ми бъде и като майка, и като сестра. Като любовница и като случайно срещната непозната. За да има огън, страст.

-Срещал ли си такава жена досега?

-Все нещо куца. Ако я има майчината грижовност, липсва приятелството. А то е – не върви пред мен, защото може да не те достигна. Не върви зад мен, защото може да не те видя. Върви с мен, до мен и бъди приятел. Има един критичен момент, в който единият изостава и другият трябва да прецени дали да забави крачка. Другият вариант е, когато единият казва – моят път е в друга посока. Няма нищо лошо в това. Въпросът е да има разговор.

-Почти обрисува връзката си с Мика.

-Не само от една връзка, изхождам от опита си. Аз съм нараняван много, но се опитвам да извлека позитивното и градивното, защото искам да продължа живота си съзнателно. Не искам да попадам в мъгла от чувства, от емоции и неяснота.

-Освен че сериозно размишляваш, свириш на китара и пиано.

-Пианото вече съм го забравил.

-Как би изсвирил този епизод от живота си – VIP Brother?

-Като дует между Рахманинов и Шопен. Рахманинов е много мащабен, понякога арогантен, агресивен, ентусиазиран, борбен, напомнящ Александър Македонски. А Шопен е нежен, ефирен, колко любов има в него, колко страдание. И в същото време безпристрастен.

-И всичко това се съвместява в съда Иво Аръков?

-Аз мога да бъда много противоречив. Възможно е да съм бил какво ли не в предишни животи. Човек трябва да премине през всичко. Да бъде най-жестокият престъпник. Най-унизеният просяк. Най-великият крал. Най-обърканият лицемер.

-Ти си на 26. Кога според теб момчето става мъж?

-Може да стане и на 12, зависи как му го поднесе животът. А може и да живее с мъдростта си от предишен живот и да надгражда и в този. Мъдростта определя мъжа, не възрастта.

-При теб как беше?

-Започнах живота си на 12. Тогава започнах да помагам на семейството си, да изкарвам пари. Помагах на възрастни хора. Имат например мандра или трябва да се оберат черешите (Иво е роден и израсъл в Белослав, живял е за кратко и в Ростов на Дон – б. а.). С приятелите ми обичахме да се изживяваме като бизнесмени... Брали сме орехи и след това ги продавахме. Големите тежкари. Черпехме с лимонада половината квартал.

-Кога започна да живееш сам?

-Без моето семейство – на 17, тогава дойдох в София. Абсолютно всичко ми беше трудно. Липсата на близки, на приятели. Нещо те е разчувствало и няма с кого да споделиш. Чувстваш се уязвим. Имаш дупка под себе си. Мислиш дали ще пропаднеш, или ще се научиш да летиш. Аз срещнах правилния професор и той ме научи да летя. Атанас Атанасов.

-Откъде извира неспокойствието у теб? Имаше успешни роли в киното, телевизията, в театъра. И изведнъж заряза всичко заради... химера някаква.

-Сега е възрастта, в която да поемам рискове, да правя грешки, да доказвам, че или наистина съм глупав, или пък умея да рискувам и да печеля. Ако вчера бях на 18, 19, 20 и играех в Народния театър и беше уау, то след 2-3-4 години нещата започнаха като че ли да спихват, да слизат надолу. И това ме озадачи. Не бях готов да слизам надолу. Аз исках да надграждам, да работя още. След като дълго тъпках на едно място, се почувствах все едно съм на 45 години и няма да постигна никакъв успех.

-Ти вярваш ли, че в Америка би имал добра кариера?

-Вярвам за абсолютно навсякъде. Човек, ако не вярва, що живее.

-Има ли български актьор, който да е успял там?

-Имам приятели, които може и да не са стигнали на първа линия като популярност, но малко по малко нещата им се случват. Говорил съм с Башар Рахал и той ми разказа каква е неговата история. Той е характерен типаж, наподобява онези тъмнокожи момчета... И отива в Щатите в кофти период, след 11 септември. Влиза в среда, където така го виждат.

-Ти имаш ли чужд агент?

-Това може да стане, като обикалям агенции и се представям. Здравейте, аз съм еди-кой си. Това съм направил досега. Ето това ми предстои.

-Къде мислиш да отидеш?

-Навсякъде. ЮАР, Москва, Италия, Испания, Щатите.

-Няма ли да ти липсва театърът?

-Липсва ми през цялото време. Това е болка, която не се компенсира. Това е все едно да бъдеш на хиляди километри от човека, когото обичаш.

-Какво ти каза Мариус Куркински, когато напусна „Лодка в гората“?

-Нищо. Никой не се почувства в позиция да ме разубеждава. Аз бях твърдо решен.

-С какво един бивш свръхзает човек си запълва времето? С разбиване на женски сърца ли?

-Не съм разбивал сърца.

-Реномето ти е на мъж, замесен с известни жени.

-Това го правят определени журналисти. Ако искате някаква информация за жените край мен, питайте жените, които говорят, че са били с мен. Нека те да ви кажат. Не ми харесва да бъда известен заради хората, които познавам. Стига толкова. Няма повече. Ако срещна жена, която наистина много обичам, ще си взема много сериозна поука. Никой не бива да вижда, да чува и да знае.

-Това е част от бизнеса ви. Хората искат да знаят всичко за известните хора.

-Не, те не искат да знаят всичко. Те искат да знаят, че съм повърнал в еди-коя си дискотека. А не кога имам премиера.

-Не е точно така. Те искат да чуят и някаква хубава любовна история.

-Дадох им я. Какво направиха?! Сринаха ме. Тя била тъпа, аз съм бил тъп, користен. Няма повече да коментирам.

-Може би в Академията трябва да ви учат как да се справяте със страничните ефекти на известността.

-Там те учат на всичко. Но рецепти няма. Някои актьори се справиха. Ники Илиев или Деян Донков. Те успяха да се оправят в такава среда и да останат с любовта си. ОК, браво на тях. Аз не успях. Намесват се в най-интимното ти пространство, сочат те с пръст. Какво трябва да направиш? Казах не, не е така, някой повярва ли ми? Не. Няма любовна епидемия. Хората не се заразяват от любов, а от омраза и лоши чувства. Но еволюцията е частен случай, а аз искам да еволюирам. Да надграждам с всеки изминал ден.

Източник: EVA.bg

Снимки: EVA.bg