Тази година е знаменателна в кариерата на една от най-известните и обичани певици в света, Кайли Миноуг. Изпълнителката прави цели 25 години на сцената, което разбира се, ще бъде отбелязано подобаващо.

Тези години не само отразяват всички хитове, които е направила, а и приноса ѝ към музиката като цяло. Предлагаме ви да се запознаете с Кайли отблизо, такава, каквато е, за равносметката ѝ след толкова години на сцената, за преживяния ужас от рака и на последно място за любовта, пише сп.''Уикенд за жената''.

- Много малко хора могат да се похвалят, че изглеждат по-добре отколкото преди 25 години. Как го правиш?

- Това е много мило и благодаря. Не знам как става и искрено се надявам да е самата истина. Просто животът ми се развива така и някак си всичко е естествено, може би затова.

- Преди като че ли не приемаше толкова лесно комплименти. Но сега виждаме и лека усмивка на лицето ти.

- Така е. Преди смятах, че хората не са съвсем искрени и го правят, за да ми се харесат. Сега когато не съм във вихъра си, все пак на пазара има нови и много по-интересни личности от мен, ми се струва, че казват истината. Освен това самата аз се научих да се харесвам повече и да се ценя, което не е малко.

- През 2005 направи едно от най-запомнящите се турнета в историята на музиката. След невероятния успех обаче ти получи една доста разтърсваща новина, че имаш рак. Какво беше усещането ти в този момент?

- Да летиш в облаците и след това да разбереш, че животът си отива от теб, е едно от най-страшните неща, които съм изпитвала някога. През целия си живот не съм си представяла, че може да ми се случи нещо подобно. Всички се радват за огромния ти успех, приемаш поздравления, даваш интервюта, а всъщност знаеш, че умираш. Много ми беше трудно да сдържам емоциите си и да премълчавам нещо подобно.Никога няма да забравя и момента, когато лекарят ми съобщи новината. В този момент не знаех къде съм, просто душата ми отлетя някъде.

- Ти обаче се справи много успешно с болестта. Смяташ ли, че издържа на изпитанието?

- Определено издържах. Това не беше само физическо изпитание, но и душевно. Винаги съм смятала, че не съм достатъчно силна и съм се възхищавала на хората, които се борят с тази болест. Винаги съм смятала, че съм слаба в това отношение, но ето, че нещата не са така. Изискваше ми много усилие да се справя, но съм човек, който обича живота. Вкопчих се в тази мисъл и нищо друго не ме интересуваше. Най-важното за мен беше да остана жива. Лекарите ми повтаряха, че лечението с медикаменти и други средства е едно, но ако вътрешно не си убеден, че ще се справиш, нищо няма да ти помогне.

- Винаги в такива моменти, освен собствените си сили, човек има нужда и от близки хора.

- Разбира се, и аз имах такива до мен. Освен семейството ми, което не спираше да ми помага и да ме окуражава, почитателите ми. Благодаря и на медиите в този момент, защото всички подходиха с разбиране, някои се отдръпнаха и ме оставиха на спокойствие, други не спираха да ме окуражават. Оценявам това, защото се случва рядко. Имах и все още имам не малко приятели, които бяха постоянно с мен. За секунда не съм оставала сама и това е много важно. Когато си зает и ограден с любов и разбиране, е по-лесно да не мислиш за коварната болест и да се бориш.

- В този момент ти беше с Оливие Мартинес. Той как ти помогна?

- Оливие е невероятен мъж. Много на негово място биха избягали. Той можеше да се откаже и да продължи живота си, без болници, без химиотерапии, без да вижда как ми капе косата, но избра да остане и да ме подкрепя. Неговото присъствие ми даваше спокойствие.

- Преминахте заедно през трудния период, но се разделихте след това, защо?

- Обикновено хората се разделят в най-трудния момент, а при нас се получи обратното. Не мога да кажа каква е основната причина, просто се случи. Сега и два,ата имаме други хора до себе си, той е щастливо сгоден за Хали, и аз много се радвам. Винаги ще храня топли чувства към него.

- А как би определила сегашната ти връзка с Андреас Валенкосо?

- Той е наистина невероятен. Това е най-чувствената връзка в живота ми до този момент. Това, което изпитваме един към друг и това, което чета в очите му, не може да се опише с думи, то се чувства.

- Как успяваш вече 25 години да се задържиш на сцената все така енергична и продуктивна?

- Обичам това което правя. За мен музиката е откриване на свободата. Тя ми даде толкова много, че няма как да не продължавам. За мен музиката и сцената са като наркотик, няма друго нещо, което да ме кара да се чувствам по-жива отвсякога, което да изпълва цялата ми душа.