Как по-бързо да открием зловредните личности около нас? Как да се защитим от тях? Те са четири основни типа: нарцисист, хищник, параноик и емоционално нестабилен. Това твърди в третата си книга на български „Опасните личности“ (ИК „Изток-Запад“) Джо Наваро, който дълги години е работил като профайлър във ФБР

Полицаят Джо Наваро е само на 22 години, когато една вечер е пратен да охранява известен колеж. По време на дежурството му от учебното заведение е отвлечено младо момиче. След години се оказва, че тя е жертва на серийния убиец Тед Бънди.

Наваро е обхванат от натрапчиви съмнения – дали е направил всичко необходимо и защо не е забелязал убиеца? Това е основната причина, заради която започва работа като профайлър в системата на ФБР.

В „Опасните личности“ Наваро е събрал целия си професионален опит, благодарение на който всеки читател може да се научи да разпознава навреме опасните хора и да се предпазва от тях.

Мнозина смятат, че онова, което гледаме в новините по телевизията и четем по страниците на вестниците, не може да ни се случи. ФБР експертът ни предупреждава, че опасността е много по-близо до нас. Защото този вид хора се срещат навсякъде – сред колеги, роднини, това може да е човекът, в който сме влюбени или чаровният непознат. Те изглеждат като всички останали, но има особености в поведението, които могат да ни помогнат навреме да разберем заплахата и да се предпазим, преди да е станало твърде късно.

Опасните са способни да ни засегнат по различни начини - физически, психически, емоционално или финансово. Наваро има опит от прекия си контакт с реалните престъпници и познава техните жертви. Той стига до извода, че опасните лица са четирите основни типа: нарцисист, хищник, параноик и емоционално нестабилен.

Авторът не дава отговор защо опасните личности са такива, но ни предлага практически съвети как да се предпазим от тях. Книгата е написана в съавторство с Тони Сиара Пойнтър, която е оказала неоценима помощ при структурирането на текста.

С две думи - това е изключително полезно четиво, благодарение на което можете буквално да спасите живота си, ако се наложи. От него ще научите и конкретни умения, за да сте в състояние, при нужда, да се защитите.

Преводът от английски е дело на Детелина Иванова, автор на корицата е Андрей Козарев. Освен „Опасните личности“ с логото на изд. „Изток-Запад“ вече са излезли и други две книги на Джо Наваро – „Какво казва тялото“ и „По-красноречиво от думите“.

Откъс:

ПОВЕДЕНИЕТО НА ХИЩНИКА
Поведението на хищниците може да е нюансирано и трудно за откриване, ако не знаете за какво да внимавате. Могат да бъдат интелигентни, приятелски настроени, привлекателни, тихи, затворени, да нарушават правилата или да притежават какви ли не други характеристики. Това, че е успешен, че има приятели или че заема високо положение, не пречи на някого да бъде хищник – урок, който преподавателите в университета „Пен Стейт“, спортистите, възпитаниците и студентите научили от многобройните присъди срещу Джери Сандъски за сексуална злоупотреба с деца и който приятелите и колегите на Бърни Мейдоф научили след разкриването на колосалната му измамна схема.
Тези индивиди постоянно имат едно наум, те са манипулативни и агресивни хищници. Когато прочетете за някого, който прецизно е планирал и извършил престъпление, който е дебнал и следил жертвата си, който е извършвал криминални деяния дълго време, който е пътувал на големи разстояния, за да извърши незаконни действия, който е планирал сложни измамни схеми, значи четете за хищник. По подобен начин, когато чуете за някого, който непрестанно си има проблеми със закона, който е сериен изнасилвач, рецидивист или пък крои схеми как да открадне пари от другите, значи слушате за хищник.
Очаквайте от хищниците често да сменят работата си, плановете си, да не изплащат дълговете си, да провалят или да слагат край на взаимоотношения, да разочароват околните или да се възползват от тях и да бягат от отговорност. Очаквайте от тях да нарушават законите, да предават доверието на околните, да вземат каквото не е тяхно и да карат другите да изпитват болка, да ги превръщат в жертви, да ги нараняват и дори да ги убиват. Очаквайте го. Ако прочетете тази глава, недейте да смятате, че някой такъв ще се промени към по-добро или пък няма да ви нарани. Ние знаем, че те ще сторят зло. Не можем да предвидим само кого или какво ще вземат на мерника си.
Хищниците често имат повърхностни познания по много въпроси, които използват, за да впечатлят или да оплетат в мрежите си своите жертви. Те обичат да контролират хората като марионетки: да очароват децата с играчки или бонбони, да примамват онлайн жени на срещи, да молят млади момичета или момчета да им „помогнат“ или да манипулират хората да се разделят с парите си. Те са експерти да накарат другите да им имат доверие.
Подобно на другите опасни личности в тази книга, поведението на хищника покрива широк спектър. Някои си остават в по-безобидната му част: те вършат рисковани неща, редовно нарушават законите и правилата. Може да мамят в отношенията си с другите или често да си имат проблеми със закона заради дребни престъпления.
Но има и такива, които са толкова патологични, толкова необуздани, че няма нещо, което да не се опитат или да не направят, стига да им харесва. Джон Едуардс Робинсън е ренесансов човек, така да се каже – истински предприемач в хищничеството: осъден измамник, крадец, фалшификатор, похитител и садистичен сериен убиец, осъден в Канзас през 2003 г. за три убийства. Смята се, че той е първият сериен убиец, използвал интернет, за да примамва жертвите си и садистично да ги убива. Той е пример за абсолютния хищник – многостранна и истински опасна личност.
Ние четем или чуваме за екстремните хищници, но в по-голямата си част хищниците си остават незабелязани, защото са успешни в това, което правят, или просто защото не ги докладват в полицията. Но независимо къде в спектъра попадат – в по-безобидната или в по-опасната му част, те споделят с нас една конкретна черта – могат да се учат от грешките и опита си и така да дръзват да вършат още повече злини. Такъв е случаят с Джулиън (името е променено), чието поведение имах възможността да проследя, защото майка му беше наша семейна приятелка.
Доколкото ни е известно, Джулиън започнал с кражби на пари от родителите си още преди да стане тийнейджър. С времето сумите ставаха все по-големи, а кражбите – все по-чести. Родителите му му искаха сметка, той им се извиняваше и всеки път повтаряше поведението си, само че малко по-изкусно. За да избяга от вниманието на родителите си, той започна да краде от приятелите и другарите си в игрите, както и от техните родители.
Когато Джулиън порасна, започна да краде бутилки с вино и водка. Лекарствата с рецепти сякаш никога не оцеляваха задълго – изчезваха безследно и поне веднъж бяха заменени с аспирин. Обвиненията в кражба се посрещаха винаги с още по-хитро отричане. Естествено родителите му игнорираха действията му, приемаха отричанията му с прекалена готовност, хващаха се на обясненията му или пък просто не искаха да го обвиняват твърде много; по собствените им думи те вярвали, че с времето ще преодолее това поведение.
Щом веднъж се научи да шофира, Джулиън се забърка във всякакви неприятности с полицията. Колата вечно беше одраскана или ударена. Един ден той се прибра без броня. След около час дойде полицията. Имало инцидент с ударен и ранен човек, а шофьорът беше избягал. Разбира се, Джулиън отрече. Това беше първото му углавно престъпление. Щеше да има и други, но те сякаш винаги му се разминаваха, свеждани до дребни простъпки.
До 21-годишната си възраст Джулиън се беше научил да тегли пари от банковата сметка на родителите си с помощта на подправени чекове или чрез банкомати. Продължаваше да краде все по-големи суми, а родителите му остаряваха – вече не се конфронтираха толкова много с него и бяха някак по-пасивни; или пък бяха изтощени от сина си, който беше хищник, крадец, лъжец, измамник, наркоман и представляваше опасност както за тях, така и за обществото.
Последната капка беше, когато Джулиън открадна колата на баща си и я продаде на части. Просто ей така. Същата седмица той взел последните пари, които имали вкъщи, като заявил, че сигурно „са ги изяли гризачи“, тъй като били скрити в подпокривните греди. Моите родители ми казаха, че бащата на Джулиън бил физически и психически изтормозен и депресиран от всичко това и няколко месеца по-късно починал като „съсипан човек“. Казаха ми, че на погребението Джулиън поискал да знае дали може да получи часовника на баща си, за да го заложи, и дали „имало някакви пари, останали като завещание“.
Къде свършва тази история? Не и дотук. Джулиън успял да застави майка си да му даде достъп до остатъка от пенсионната ѝ сметка и я опразнил. На седемдесет и няколко годишна възраст тя беше принудена да се върне на работа – без пенсионни спестявания и без дом (който бил запориран), тъй като той бил успял да направи и „други неща“.
Като говорим за разруха и човешко страдание, доколкото ми е известно Джулиън не беше извършил пряко убийство, но беше причинил значително страдание поне на едно семейство. Той е бил разследван много пъти, но всеки път избягва наказанието. Променил е криминалните си деяния с времето, но резултатът винаги е един и същ: той очарователно лъже, мами и краде, или живее като паразит от усърдния труд на другите. Ако се натъкнете на него, той ще ви се усмихне. А и защо не? Други са жертвали живота си за него. Може би и вие ще направите същото.
Така че хищниците може да се различават по обсег, мащаб и специфики, но всички те споделят някои общи черти: вземат, но не дават, излагат другите на риск, коравосърдечни и презрителни са и не ги е грижа за другите, дори за близките им.