Известният български журналист от Би Би Си Димитър Димитров проследява множество материали за българската войска, публикувани в редица реномирани печатни издания в Западна Европа от края на XIX и началото на XX в. в трилогията „Светът за българския воин“ (ИК „Изток-Запад“).

Книга първа от поредицата съдържа както превода, така и оригиналните текстове за българския воин в периода 1841-1912 г. Представена е и новела от френски автор за български хайдутин, публикувана през 1863 г.

„Като воин българинът проявява бърза схватливост, той е добре дисциплиниран, издръжлив, добросъвестен. Това са предпоставки, пораждащи онзи боен дух, който прави една армия значима.“ Това е само един от многобройните материали в немската преса в края на XIX и началото на XX век, когато България нерядко е водеща тема на челните страници на редица печатни издания не само в Германия, но и в други западни държави. Как изглежда българският воин в европейската преса – от въстаниците през 1841 г. до храбрите войници, защитавали границите на новопоявилата се на картата освободена България – проследява бившият журналист от Би Би Си Димитър Димитров в книга първа от трилогията „Светът за българския воин“.

Луксознотo цветно издание обхваща периода от Нишкото въстание до Балканската война (1841-1912). Авторът Димитров поставя акцент не върху текстовете в тайните дипломатически или военни доклади за България, а върху информацията, появявала се в печатни издания, до които е имала достъп широката общественост в Европа – британските „Graphic“, „Illustrated London News“; френските „L'Illustration“, „Monde Illustre“; немският „Illustrirte Zeitung“; италианският „Domenica del Corriere“ и др. В „Светът за българския воин“ са представени както преводът на български, така и самите оригинални текстове на английски, френски, немски, италиански и други езици. Книгата съдържа богат илюстративен материал – множество илюстрации от западни художници и гравьори за български воини, появили се на една или дори на няколко страници във водещи издания от този период. Включена е и новела за български хайдутин, дело на френски автор, публикувана през 1863 г., както и множество обяснителни бележки и дати, изписани по стар стил или по юлианския календар, който е в сила в България до 1916 г.

Книга първа  от трилогията „Светът за българския воин“ съдържа над 150 черно-бели и цветни илюстрации, голяма част от които са били на първите страници на западни списания. За корицата е използван фрагмент от илюстрацията „Битката в Пирот“, публикувана в „The Illustrated London News“ на 19-ти декември 1885 г. Впечатляващият труд на Димитров е доказателство за симпатиите на Запада, които следосвобожденска България и нейните български воини успяват бързо да спечелят, извоювайки слава и първостепенно внимание към страната ни и в частност: към българската войска.

Димитров завършва математика в Националната математическа  гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“. Като ученик и студент му излиза славата на дисидентски мислещ човек и през 1979 г. отива на екскурзия в Италия с намерението да емигрира. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на Би Би Си в Лондон. Там създава програмата „История и политика“, която води до края на 2005 г. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България. Автор е на книгата „Съветска България“, излязла в две части, и съавтор в сборника „Би Би Си и България“. През 2002 г. Димитров получава голямата награда на радио фестивала в Албена „Сребърна вълна“ за излъчената по Би Би Си програма „Светът в действие“ на 11-ти ноември 2001 г. за терористичните атаки в САЩ.